Ромеоубиец или латиноубиец? Образът на цар Калоян в историческите съчинения на Никита Хониат и Жофроа дьо Вилардуен. В: Сб. от Четвърта международна научна конференция „Балканите – език, история, култура”, Велико Търново, 18–20 октомври 2013 г. Т. ІV. Ред. К. Мутафова и др. Велико Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2015, с. 95-105. ISSN 1314-4065. COBISS.BG-ID 1239059172


Иванов, Ивелин (2015) Ромеоубиец или латиноубиец? Образът на цар Калоян в историческите съчинения на Никита Хониат и Жофроа дьо Вилардуен. В: Сб. от Четвърта международна научна конференция „Балканите – език, история, култура”, Велико Търново, 18–20 октомври 2013 г. Т. ІV. Ред. К. Мутафова и др. Велико Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2015, с. 95-105. ISSN 1314-4065. COBISS.BG-ID 1239059172 Велико Търново


  Настоящата статия анализира образа на българския владетел Калоян (1197-1207) в два знакови извора за Четвъртия кръстоносен поход и последвалите събития на Балканите в периода 1204-1027 г. – съчиненията на Никита Хониат и Жофроа дьо Вилардуен. Други извори като хрониките на Робер дьо Клари и тази на Анри дьо Валансиен, както и писмата на латинския император Анри също представят определена информация по темата на настоящото изследване, но имат второстепенен характер. Сред използваните извори са също кореспонденцията между папа Инокентий III и Калоян , историята на Георги Акрополит и хрониката на Теодор Скутариот . Статията поставя въпроса доколко представеният в изворите образ на ромеоубиец и латиноубиец отговаря на историческите реалности. В допълнение, изследването прокарва паралели между наложения образ на българския владетел и средновековната идея за тиранията и тираничното управление . В заключение авторът Ивелин Иванов отбелязва следните изводи. Разгледаните автори, основно Хониат и Вилардуен, свързват както големите военни кампании, така и най- малките обсади и набези във войната от периода 1205-1207 г. с личността на цар Калоян. Имайки пред вид продължителността на военните действия,многобройните и разнопосочни военни кампании и походи, авторът смята, че личността на Калоян, т.е. неговото лично присъствие и командване не може да бъде свързано пряко с всички тях. Ето защо Ивелин Иванов достига до извода, че образът на българския владетел у Хониат, Георги Акрополит, Жофроа дьо Вилардуен и цитираните писма на император Анри е събирателен и не представя обективно личността Калоян. Името му е нарицателно и е събирателен образ на кумани, българи и власи, а приписваните лично на него грабежи и разрушения в голяма степен са дело на куманите и резултат от техния начин на воюване. Всичко това поставя под съмнение както прякото присъствие на Калоян в много от описаните военни действия, така и твърдението за пълен контрол и лично присъствие на българския владетел в описаните от Хониат, Акрополит, Вилардуен и други извори насилия и жестокости над мирното население в Тракия и в избиването на пленени латински рицари. Що се отнася до преките и косвени обвинения в изворите срещу Калоян в тирания или тиранично управление,авторът смята, че те го определят по-скоро като tiranus in regimine, а не като tiranus in titula. Съвсем очевидно, за разлика от Георги Акрополит и Жофруа дьо Вилардуен, които титуловат Калоян с владетелска титла,т.е. не оспорват неговите легитимни права, Хониат го представя без титла. Това води до извода, че Хониат описва българския владетел като tiranus in titula, което впрочем е логично следствие от отхвърлянто на династията на Асеневци като легитимна. По-съществени са обвиненията в тирания като форма на управление. Тези обвинения са свързани с описаните насилия над ромеите, с нарушаване на споразуменията с ромеи и латинци, със съюза с куманите-езичници и с представения в писмото на император Анри опит за преговори и съюз на Калоян със селджукските турци в Мала Азия. Според Ивелин Иванов, византийските автори Хониат и Акрополит на практика обвиняват Калоян в тирания, докато у Вилардуен липсват подобни внушения. В края авторът обобщава, че многократно цитираните автори и извори представят българският владетел Калоян като ромеоубиец и латиноубиец, като изграденият от Хониат образ носи по-дълбок, цялостен и отрицателен характер с ярък политически контекст. Сравнителният анализ показва силното влияние на вековния българо-византийски конфликт върху историята на Хониат, докато въпреки тежката и кръвопролитна война с българите, власите и куманите, Жофроа дьо Вилардуен проявява по-обективен и умерен подход при изграждане образа на българския владетел. Summary: The paper deals with the image of the Bulgarian ruler Kaloyan in Nicetas Choniates’ „Historia”, comparing it to the one in Geoffroi de Villehardouin’s „La Conquête de Constantinople” in several respects: the image of Kaloyan the ruler, the one of Kaloyan the warlord, and the two chroniclers’ estimates of the Bulgarian tsar. The author also raises the issue about up to what extent the image of ‘Slayer of Byzantines’ and ‘Slayer of Latins’ represented in the two sources corresponds to historical reality. The article also poses the question about how far the two chroniclers define Kaloyan as a tyrant? Generalizing all the information in the two sources the author is striving at revealing the objective image and personality of Kaloyan. The comparative analysis of the two sources show the impact of the deep and age-old Bulgarian-Byzantine conflict, while despite Kaloyan’s cruel attitude towards the Latins, Geoffroi de Villehardouin demonstrates a more impartial approach at the Bulgarian ruler’s image. In conclusion, the paper points out that both chroniclers are building an image of ‘Slayer of Byzantines’ and ‘Slayer of Latins’, but Honiat’s image has a deeper religious and historical undercurrent.
  Доклад
 Ключови думи: Четвърти кръстоносен поход, средновековна България, Латинска империя, българо-латински войни, средновековна тирания (Key words: the Fourth crusade, medieval Bulgaria, Latin empire, Bulgarian- Latin wars, medieval tyranny)


Хуманитарни науки

Humanities

 Издадено
  9973
 Ивелин Иванов

1. В: Curta, Florin. Eastern Europe in the Middle Ages (500–1300). Brill’s Companions to European History, volume 19. Brill: Leiden/Boston, 2019, р. 685-686. ISBN: 978-90-04-39519-0

Научният архив поддържа инициативата за отворен достъп OAI 2.0 с начален адрес: http://da.uni-vt.bg/oai2/