Походите на киевския княз Светослав към България от 968–971 г. в контекста на норманските нашествия от IX–XI в. – Годишник на Военноморския музей – Варна. София: НВИМ, 2014, Т. IX, с. 122-143. ISSN – 1311 – 8587. COBISS.BG-ID 1119569124


Иванов, Ивелин (2014) Походите на киевския княз Светослав към България от 968–971 г. в контекста на норманските нашествия от IX–XI в. – Годишник на Военноморския музей – Варна. София: НВИМ, 2014, Т. IX, с. 122-143. ISSN – 1311 – 8587. COBISS.BG-ID 1119569124 София


  Статията анализира широко известните походи на княз Светослав I Игоревич (963-972) от 968-971 г. не от традиционната гледна точка на въздействието им върху средновековна България и Византия, а в светлината и в сравнение с викингските нашествия в Западна, Южна и Източна Европа. Изследването е основано на анализа на организацията, състава, стратегията и тактиката на войските на киевския владетел Светослав според описанията на византийски и руски извори, и в сравнение с информация от кралските саги на Снуре Стюрлюсон- едни от най-забележителните писмени извори за войната и воюването в Скандинавския регион и Британските острови за периода IX-XIII в. Всичко това поражда редица въпроси, като авторът Ивелин Иванов се спира най-вече на следните: Каква е истинската и първоначална цел на големия поход срещу България от 969-971? Можем ли да прокараме паралел между този голям поход на Светослав и модела на викингските походи към Британските острови, франкските земи и Източна Европа от периода IX-XI в.? В заключение Ивелин Иванов формулира следните изводи. Според него сравнителният анализ на изворите за походите на Светослав в България от периода 968-971 г. и кралските саги на Снуре Стюрлюсон води до заключението за наличие на множество близки или идентични детайли и описания, отнасящи се до въоръжението и начина на воюване. Въпреки оскъдността на извори и информацията в тях, окончателният анализ дава основания за определяне на въпросните походи на Светослав като част от общата картина на норманската инвазия в Европа. Тук авторът подчертал отново най-важните основания за такава теза: 1) използването на флот и на водните пътища за бързо придвижване и изненада на противника; 2) защита на флота в силна крепост, пристанище и многочислена охрана; 3) категорично преобладаване на пехотата, част от която е тежко въоръжена и наличието на малък брой конници; 4) налагане на форма на зависимост над местния владетел, аристокрация и население; 5) грабителски походи и опити за налагане на трибут над съседни държави. В подкрепа на тази теза Ивелин Иванов изтъква действията от 970 г, дълбоко във вътрешността, на стотици километри от корабите, които се намирали в Дръстър, масово използване на не-скандинавци и на наемници като печенеги и маджари, както и стратегия на отбрана в силни крепости пред превъзхождащ противник. Същите или подобни характеристики можем да открием и в походите на викингите в земите на англо-саксите и франките в периода IX-X в. Успоредно с това авторът подчертава редица специфични особености, които отличават въпросните походи на Светослав от викингските рейдове в Западна Европа през X-XI в. Подчертан е и факта, че в похода си срещу Византия от лятото на 970 г. войските на Светослав се отдалечили на стотици километри от флота и основната база в Дръстър. Това се различава съществено от стратегията и тактиката на западните викинги, които избягвали подобно голямо отдалечаване от корабите. Според Ивелин Иванов, основната причина за това били географските особености на Балканите, липсата на воден път по реки между Северна и Южна България, както и между черноморското крайбрежие и вътрешността на Тракия. Показателно в случая е поражението на варягите от византийските войски, като именно тази отдалеченост от корабите и флота е била сред основните причини за неуспехите на Светослав след първоначалната победа при Филипопол през лятото на 970 г. В заключение авторът посочва, че анализът представя редица аргументи в подкрепа на тезата за разглеждането на походите на киевския владетел Светослав от 968-971 г. като съществен, макар и специфичен епизод от общата картина на викингската експанзия в Европа от IX-XI в. ( Knyaz Svyatoslav of Kiev’s 968-971 campaigns against Bulgaria in the context of the 9th-11th c. Norman invasion Abstract The present article is an attempt at an analysis of the organization, strength, strategy and tactics of Kiev’s 963-972 ruler Svyatoslav I Igoryevich’s armies of 968-971, according to the description found in certain Byzantine and Russian sources, and a number of Scandinavian sagas. The author analyses those campaigns not only from the point of view of their impact on medieval Bulgaria but also in the light of (and in comparison with) the Viking invasions in medieval Europe. The article emphasizes on the following questions: What was the real and primary goal of the great campaign of 969-971 against Bulgaria? Why couldn’t Bulgarians offer any effective resistance to that invasion? Can we draw a parallel between this great campaign of Svyatoslav’s and the pattern of the Viking campaigns against the British Isles, the Frankish lands and Eastern Europe of the 9th-11th century period? Analyzing the scanty information from the sources, the author concludes that Svyatoslav’s ambitious plans about a war against Byzantium can be associated with a planned widening of the territories under his control to the south, thus creating a base at the mouth of the Danube. Moreover, the author concludes that this campaigns could be regarded as a part of a general strategic plan for enhancing Varangian pressure on the Byzantine capital and its vicinity. Also, a thesis is shaped that Svyatoslav’s first campaign of 968 was organized mainly with the participation of the Knyaz’s own retinue (druzhina), and aimed at a surprise attack and a retreat with the booty. Next, the author compares the information about the Kievan Rus’ fleet with the data from the archaeological finds in the Ukraine of today, and the ones from Snorri Sturluson’s Sagas assuming that the μονόξυλα described in the ‘De administrando Imperio’ were close in parameters to some widely used Norse ships like karvi and snekje, as well as to some late medieval Ukraine ships like bajdak, chajka and choven. Most probably, in the conditions of Eastern route to Constantinople that kind of ships were more suitable due to their maneuverability, and the easier transportation by land or across river rapids. Finally, the author concludes that the critical analysis of the sources gives us grounds to define Svyatoslav’s campaigns in question as part of, or episode from, the Norman invasion of Europe of the IX-X c.)
  Статия
 Ключови думи: походите на княз Светослав от Киев, средновековна България, викингската инвазия Key words: kniaz Svyatoslav of Kiev's campaigns, medieval Bulgaria, Viking invasions




 Издадено
  9971
 Ивелин Иванов

Научният архив поддържа инициативата за отворен достъп OAI 2.0 с начален адрес: http://da.uni-vt.bg/oai2/