Мит, легенда или реалност: историческото минало в готически ръкописи от XIII–XV в. – В: Сб. от научна конференция България, българите и Европа - мит, история, съвремие, Велико Търново, 27 октомври 2010 г. т. V, бр. 1. Ред. Б. Борисов и др. Велико Търново: УИ "Св.св. Кирил и Методий", 2012, с. 141-153. ISBN 978-954-524-844-3. COBISS.BG-ID - 1267158500


Иванов, Ивелин (2012) Мит, легенда или реалност: историческото минало в готически ръкописи от XIII–XV в. – В: Сб. от научна конференция България, българите и Европа - мит, история, съвремие, Велико Търново, 27 октомври 2010 г. т. V, бр. 1. Ред. Б. Борисов и др. Велико Търново: УИ "Св.св. Кирил и Методий", 2012, с. 141-153. ISBN 978-954-524-844-3. COBISS.BG-ID - 1267158500 Велико Търново


 Статията анализира няколко илюстровани средновековни ръкописи от периода XIII-XV в. Част от тях са от колекциите на Британска библиотека в Лондон : Roman de Brut (Egerton MS 3021), Compendium Rythmici Anglicanum de Regibus Angliae a Willo Conquetore ad Henricum sextum (Cotton Julius E IV.), Metrical lives of Saints Edmund and Fremund (Harley MS 2278) и Bellum Gallicum (MS Royal 16 G VIII). Други два ръкописа са от колекции в Кембридж: Vitae Aeduardi (MS Ee.3.59.), The Hstory of Alexander (Whren library, MS O. 9. 34.) и Оксфорд: Commantaires de Cesar (MS Douce 208). Основният критерий при подбора на тези ръкописи е продиктуван от наличието на сведения за историческото минало, предхождащо времето на съставяне, а изследователската цел е опит за анализ на интерпретацията на историческото минало в посочените ръкописи. В заключение на всичко гореизложено авторът обобщава, че изследваните ръкописи от периода XIII-XV в. представят две тенденции в пресъздаването на историческото минало. Първата може да бъде определена като търсене на легендарно или антично начало в произхода на управляващи английски и френски династии : Артур, Цезар и дори Троянската война и бягството на Еней от опожарената Троя. Показателен за това е и популярният епизод от първата среща между латинските рицари от Четвъртия кръстоносен поход и българите през 1204 г., когато първите заявили, че са наследници на троянците. Макар и странно в очите на техните съвременници от Балканите, това свидетелствува за определени нагласи в търсенето на историческото минало и корени в Западна Европа през XII и началото на XIII в. Втората наблюдавана тенденция се състои в търсене на историческите корените и родословие в по-близкото минало: Карл Велики, Уйлям Завоевателя и др., и се среща основно в ръкописи от XIV-XV в. Наред с тези заключения, дискутираните проблеми поставят важен въпрос: Можем ли да открием своеобразен средновековен историзъм в изследваните ръкописи и техния подход към миналото? Според автора Ивелин Иванов както тези, така и редица други извори, включително български и византийски, свидетелстват за специфично отношение към отминалите епохи. Характерен пример за първата тенденция е "Именник на българските ханове", в който началото се свързва с Авитохол или Атила, а свидетелства, понякога и косвени, за търсене на приемственост с по-близки и определено реални, исторически владетели наблюдаваме в епохата на Второто българско царство (XII-XIV в.). Интересен е и своеобразният паралел между сцените със смъртта на датските владетели Свейн и Харолд, изобразени като тирани и насилници над англо-саксите и смъртта на българския владетел Калоян от копието на светеца в "Деянията на св. Димитър Солунски". И в двата случая важна роля играе не етническото и политическото противопоставяне, а традиционното отношение на Църквата и църковната историография към владетели-езичници, или такива, които толерират, подкрепят или се съюзяват с езичници. В края Ивелин Иванов отбелязва, че илюстрованите готически ръкописи са благодатен, все още частично използван ресурс в разкриването на историческото минало и уникален източник за средновековната политическа идеология. Освен сведения за Западна Европа, те предоставят косвена информация и удачна база за сравнения с европейския Югоизток и Балканите. Summary: The article analyzes the text-image relationships in the representation of the past in some late medieval manuscripts from the British library, Oxford and Cambridge collections. The author Ivelin Ivanov concentrates his analysis on two general aspects : the image of ancient history, facts and rulers, and the interpretation of the early medieval period in the consulted Gothic manuscripts. In conclusion the author summarizes two general tendencies. The first could be defined as shaping a legend for an ancient origin of some late medieval English and French dynasties starting even with Troy war, Caesar or king Arthur. According to the author, the second tendency could be traced in some fourteen-to-fifteen century illuminated manuscripts where famous emperors and kings as Charlemagne or William the Conqueror were indicated as ancestors of the ruling French or English dynasties. Finally, the author comes to the conclusion that the consulted Gothic manuscripts submit clear evidences and notable examples of specific medieval historicism.
  Статия
 Ключови думи: готически ръкописи, анализ текст-изображение, средновековна владетелска идеология, френско кралство, английско кралство, средновековен историзъм Key words: Gothic manuscripts, text-image analysis, medieval dynasties, France, England, medieval historicism.




 Издадено
  9946
 Ивелин Иванов

Научният архив поддържа инициативата за отворен достъп OAI 2.0 с начален адрес: http://da.uni-vt.bg/oai2/