Обсадното изкуство във войните на цар Калоян ( 1201–1207). – В: Сб. от конференция "България, българите и Европа – мит, история, съвремие", Велико Търново, 1 ноември 2006 г. Т. I. Ред. Ст. Дерменджиева, В. Лечев, Пл. Павлов, Ат. Дерменджиев, А. Андреев, Цв. Сивков. Велико Търново: УИ „Св св. Кирил и Методий”, 2007, с. 122-133. ISBN 978-954-524-586-2. COBISS.BG_ID 1228475620


Иванов, Ивелин (2007) Обсадното изкуство във войните на цар Калоян ( 1201–1207). – В: Сб. от конференция "България, българите и Европа – мит, история, съвремие", Велико Търново, 1 ноември 2006 г. Т. I. Ред. Ст. Дерменджиева, В. Лечев, Пл. Павлов, Ат. Дерменджиев, А. Андреев, Цв. Сивков. Велико Търново: УИ „Св св. Кирил и Методий”, 2007, с. 122-133. ISBN 978-954-524-586-2. COBISS.BG_ID 1228475620 Велико Търново


 Статията се спира на българската военна стратегия и тактика при управлението на цар Калоян (1197-1207) и войните му срещу латини и гърци. Авторът анализира някои писмени извори, акцентирайки върху няколко аспекта на обсадните действия: 1/мобилност, численост и мощ, 2/ продължителност и тактика, 3/ обсадни машини и 4/ крайни стратегически цели на българския владетел в тези военни действия. Според автора, средната численост на българските войски в тези военни действия варирала между 5000 и 10 000 войни и помощен персонал. Специално внимание е отделено на обсадните машини в действията на Калоян в периода 1205-1207 г. В заключение авторът отбелязва, че анализът на писмените свидетелства води до извода за значително развитие на обсадното дело във войните на цар Калоян, както и за ясни паралели между военното дело в средновековна България и католическа Европа през първата половина на XIII в. The article dwells on the Bulgarian military strategy and tactics during the rule of tsar Kaloyan (1197-1207) and its consequences for the evolution of the siegecraft in wars against Latin Empire and Greeks in the southern province of Trace. The author analyses some basic written sources and defines several aspects of the siegecraft: 1) mobility, staff and strenght, 2) continuance and tactics, 3) siege machines and its use in Kaloyan’s wars and the general military and political purpose of Bulgarian military actions in the mentioned period. According to the author the average number of Bulgarian armies varies between 5 000 and 10 000 warriors and siege forces enlist various kind of warriors: 1) siegecraft engines 2) technicians, 3) miners, 4) pioneers, 5) heavily armed infantry and 6) kumans who usually raid and plunder surroundings. Also, the article sterss on the written sources evidences about various siege engines in Kaloyan’s warfaring in Trace and mainly on the the trebuchet as one of the most common engines in the sieges. Finally, the author comes to the conclusion that Kaloyan’s wars furnish reliable evidences for a significant progress in Bulgarian siegecraft and draws a parallel between western art of warfaring and Bulgarian siegecraft in the beginning of 13th c.
  Статия
  цар Калоян, стратегия, тактика, обсади, обсадни машини, требуше




 Издадено
  9923
 Ивелин Иванов

2. В: Цитирано в: Curta, Florin. Eastern Europe in the Middle Ages (500–1300). Series: Brill’s Companions to European History, Volume: 19. Leiden/Boston: Brill, 2019. ISBN 978-90-04-39519-0 Цит. с. 686

1. VASILE MĂRCULEȚ.Campania antilatină vlaho-bulgaro-cumană din ianuarie 1206. Bătălia de la Roussion (31 ianuarie 1206). – REVISTA DE ISTORIE MILITARĂ, nr. 1-2, 2017, pp. 1-10. ISSN 1220-5710 http://ispaim.mapn.ro/app/webroot/fileslib/upload/files/RIM/RIM%201-2%202017.pdf Цит. с. 2-3л

Научният архив поддържа инициативата за отворен достъп OAI 2.0 с начален адрес: http://da.uni-vt.bg/oai2/