Териториално развитие на лозарството в България.


Марков, Иван (2012) Териториално развитие на лозарството в България. Пловдив, АСТАРТА, 254 с. ISBN 978-954-350-133-5


 Лозарството и винопроизводството са традиционни икономически дейности по българските земи. Хиля¬долетия преди нашествието на римляните тракийските племена, населяващи земите ни, са засадили първите лози. Има доказателства, че първите лози са засадени по северните и южните склонове на Стара планина, по долината на р. Марица където и до днес се отглеждат лозови насаждения.В развитите лозаро-винарски страни все по-вече се задълбочава териториалната специализация. Изоставя се административно-териториалният подход и водеща роля при определяне на наименованията за произход имат елементите на природната среда и най-вече тяхното съчетание. Значение имат традициите, агротехнологиите,потреблението и др. . В Първа глава се разглеждат въпроси на Аграрно-промишлено комплексообразуване. В исторически план се анализира развитието на аграрно-промишлената интеграция. Връзката между селскостопанското производство и промишлеността води началото си от докапиталистическите формации, когато простото стоково производство постепенно се превръща в капиталистическо. Разделение на труда и обмен на продукти почти няма, а стопанството има натурален характер. Водещо място в стопанското развитие има селскостопанското производство. При развитието на стоковото производство възникват самостоятелни производствени дейности. Осъществяват се прогресивен процес на задълбочаване на общественото разделение на труда.От земеделието започват да се отделят редица отделят редица дейности от частична или пълна обработка на селскостопанските суровини, които постепенно се превръщат в самостоятелни промишлени отрасли. При нарастващата специализация на селското стопанство и задълбочаване разделението на труда непрекъснато нараства количеството на селскостопанската продукция, подлежаща на промишлена преработка.Около 70% от произведената стокова продукция е насочена за преработка. Анализират се възникващите и развиващи се форми на аграрно-промишлена интеграция. Формиращият се аграрно-промишлен комплекс или както често среща „агробизнес" обхваща цели отрасли или отделни предприятия на промишлеността, селското стопанство, транспорта, търговията, образувайки своеобразен комплекс от производствено-пласментни системи, агропромишлени и търговски обединения, чието функциониране се осъществява чрез особени форми на икономически връзки (хоризонтална и вертикална интеграция) и редица други форми на договорни отношения. Важна методологическа предпос¬тавка при анализа на същността на аграрно-промишления комплекс се явява еволюционният подход към процеса на неговото формиране. Често този комплекс се разглежда механически, като проста съвкупност от отрасли и производства. Анализират се основните показатели на отраслите отнесени към аграрно-промишлените комплекси, а не силата и съдържанието на икономическите връзки. Това често води до отрицание на аграрно промишления комплекс като структурно формирование в икономиката отделните страни. За правилното разбиране на същността на аграрно-промишления комплекс трябва да се изхожда от това, че междуотрасловите връзки са толкова стари, колкото е старо и общественото разделение на труда. Страните в периода преди преход към пазарна икономика се характеризираха със силна вертикална интеграция. Централното планиране осигуряваше информация и изпълнение на договорните задължения, включително и взаимоотношенията между различните икономически агенти. Вертикалната интеграция, особено по отношение на преките чуждестранни инвестиции, има важно значение за появата на институциите, опосредстващи промяната. Вертикалната интеграция, в нейните различни форми подобрява достъпа до капитал, суровини и технологии за аграрните стопанства. Освен достъпа до капитал, аграрния бизнес, в търсене на гарантирани и високо качествени суровини (или продуктови пазари), влияят върху увеличаване на производителността и подобряване на маркетинга на аграрните стопанства, както и допринасят за преодоляване на ограниченията, които възпрепятстват икономическата им активност в периода на преход към пазарна икономика. През последните години все повече се използва клъстерният подход за постигането на устойчивост на конкурентното предимство на различните икономически отрасли на развитите страни. Портер свързва клъстерите с географската и териториалната близост, и определя клъстера като "географски концентрации на взаимосвързани фирми и институции в дадена област "(Porter, 1998). Научните публикации показват,че клъстерната концепция не е станала стандартен инструмент в аграрикономическите изследвания. .Изследване на пространствената организация на селското стопанство и агробизнеса не е високо в списъка на нашите приоритети. Може да се съжалява, като се има предвид, че Йохан Тюнен (1826), фермер и икономист използва изключително прост модел, за да се разбере вариации в интензитета на земеделието. Той също е прабаща на икономическата география. (Rolf A.E. Mueller , Daniel A. Sumner, 2006 ). За България традиционно основана на производство на аграрни суровини, тяхната преработка и някои продукти на преработващата промишленост имат важно икономическо значение. Основни индикатори като БДС, заетост и износа показват, че определени сфери на производството и услугите, имат ключово значение за българската икономика. Ако бъдат обект на продължително внимание и развитие, те могат да се превърнат в основата за икономическо растеж. В съвременните условия у нас, интеграцията в лозаро-винарския сектор може да се осъществява по линията производство на грозде – производство на вино. Наличието на интеграционни връзки могат да доведат до намаляване на разходите за транзакции (за търсене на пазарна информация, договаряне и доставяне на продукцията и др.), което е основно направление за икономия на средства и повишаване на дейността на стопанските субекти. Във Втора глава се анализира влиянието на природния фактор в развитието на лозарството в България.Разглежда се влиянието на елементите на природната среда.В комплекса на фактори, които определят количеството и качеството на гроз¬дето, климатът е най-важният. Водещото влияние на климата се засилва от това, че въздействието на човека върху промените на климатичните елементи е сравнително ограничено, докато почвата и биосредата могат по-лесно да бъдат изменени. В Трета глава се разглежда развитието на производството на грозде в България за десет годишен период.Анализират се основни показатели, като: площ, възрастова и сортова структура, средни добиви, производство, Чрез използване на Математическо-статистическо моделиране (Корелационен и регресионен анализ) се стига до извода че 65,78% от всички възможни влияещи върху производството на грозде фактори и условия се падат на фактора „реколтирани площи”. В Четвърта глава Райониране на лозарството в България. Принципи и подходи, се прави преглед на историческо развитие на районирането на лозарството в България. Анализират се съществуващите модели на райони и микрорайони на лозарството. Въз основа на най-обща оценка на климата и почвените условия в страната и на разпределе¬нието на сортовете проф. Неделчев в своето ръководство по лозарство (1935 г.), обосно¬вава пет лозарски района, които се запазват по-късно и се възприемат и от други специа¬листи Първият опит за научно райониране на лозарството е направен в работата „Райониране на селскостопанските култури и животни",1954 г. Като основен показател за разместването на сортовете в страната са взети климатичните условия. С постановление № 162 на Ми¬нистерския съвет се обособяват четири лозарски района: Севернобългарски, Източнобългарски, или Черноморски, Южнобългарски и Югозападен. При съвременните условия потребностите на практиката налагат райониране на лозаро-винарското производство. За нуждите на Изпълнителната агенция по лозата и виното в страната са формирани пет лозаро-винарски района – Подбалкански лозари район „ розава долина”; Югозападен лозарски район „ Долината на струма”; Източен лозарски район; Северен лозарски район „ Дунавска равнина”; Южен лозарски район „ Тракийска низина”. Нараства значението на микроррайонирането.Разработен е проект по микрорайониране на лозарския потенциал с който е поставена основна¬та схема за преструктуриране на българското лозарство. В Пета глава се разглежда същността на винения туризъм и възможностите за развитие в България. В основата на същностната характеристика на винения туризъм се поставя смисълът на термина “винен”, а оттам и определението винен туризъм. По-широкото тълкуване показва, че този термин е в основата на лозаро-винарския цикъл - “лозарство - първично винопроизводство - вторично винопроизводство – дистрибуция - консумация на вино”.Анализът на същността и развитието на винения туризъм показва,че макар и бавно интересът към този туристически продукт нараства. Има ясно изразена необходимост от координиране на дейностите на местните и регионални власти, лозаро-винарското производство и туристическия бизнес. Това ще даде възможност за използване на финансови ресурси от Европейските фондове, най-вече за маркетинг и реклама Анализът на териториалното развитие на лозарството в България има важно методическо и методологично значение.Засилването на интеграционните процеси между лозарството и винарството е ключов фактор за производството на качествена продукция. Търсенето на нови форми на интеграция, използване на иновативни подходи, прави производителите конкурентноспособни на международните пазари на вино.
  Монография
 райони на лозарство, микрорайони, винен туризъм


Социални, стопански и правни науки Икономика

Social sciences, economic sciences and law Economics

 Издадено
  9253
 Иван Марков

1. Патарчанов, Пл., ИНТЕГРАЦИЯ И ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ, SCIENTIFIC CONFERENCE WITH INTERNATIONAL PARTICIPATION GEOGRAPHY, REGIONAL DEVELOPMENT AND TOURISM 23-24 NOVEMBER 2018,Шумен, www.sociobrains.com, Февруари, 2019, ISSN: 2367-5721

2. Kostadinova Nadezhda Stoyanova, MODERN TYPES OF TOURISM AS A PERSPECTIVE AREA OF ENTREPRENEURSHIP, Международный научный журнал , Научные горизонты 1(17) | 2019 Web: // http://www.sciencehorizon.ru, ISSN 2587-618Х, с.99

Научният архив поддържа инициативата за отворен достъп OAI 2.0 с начален адрес: http://da.uni-vt.bg/oai2/