„Демир капия” („Железни врата”) - произход и място в пространствения модел на българския коледен цикъл.


Моллов, Тодор (2001) „Демир капия” („Железни врата”) - произход и място в пространствения модел на българския коледен цикъл. LiterNet (е-списание за литература, критика и хуманитаристика), ISSN 1312-2282, № 10/23 (http://liternet.bg/publish/tmollov/demir.htm, 09.10.2001)


 
  Статия
 


Хуманитарни науки Филология

Humanities Language, Linguistics, Literature and Theory of Literature

 Издадено
  8418
 Тодор Моллов

7. Гаренов. Камен. Теренни бележки за Ночево, Кърджалийско. // Сборник Тракия. Том VІІ. Хасково, 2016, с. 182.

6. Рангочев, Константин. Рилският манастир и град Самоков - модели на ковуникация. // Език и етнос (Годишник на Асоциация „Онгъл”, Том 11, год. VІІІ). С., изд. Род, 2013, с. 315.

5. Дживтерева, Светла. Овеществяване на хронотопа в две обредни песни. - В: Електронно списание LiterNet, 28.05.2006, № 5 (78) (http://liternet.ida.bg/publish17/sv_dzhivtereva/oveshtestviavane.htm)

4. Григоров, Григор. Гранична топонимия на българската държава през Средновековието. - Етнос и менталност. С., ROD, 2004, с. 238, с. 242.

3. Григоров, Григор. Сакрална защита на българската държава в нейния езически период. - Езици на общуването (Фолклор и религия) [Годишник на Асоциация "Онгъл", Т. 3, год. ІІІ, 2003]. /Редкол. Р. Малчев, К. Рангочев, Н. Ненов. С., ROD, 2003, с. 43-44.

2. Калоянов, Анчо. Старобългарското езичество: Мит, религия и фолклор в картината за свят у българите. В. Търново, ВТУ, 2000, с. 19 (цит. по доклад от 1983 г.)

1. Калоянов, Анчо. Българското шаманство. С., ROD, 1995, с. 74, 110 (цит. по доклад от 1983 г.).

Научният архив поддържа инициативата за отворен достъп OAI 2.0 с начален адрес: http://da.uni-vt.bg/oai2/