Christoph Peters – fotografische Narrativik. In: Germanistik in Bulgarien. (4 Konferenz des BGV, Oktober 2014). Hrsg. von Maria Groseva-Minkova, Nikolina Burneva, Reneta Kileva-Stamenova. Sofia: Verlag der Neuen bulgarischen Universität, 2015, S. 247-256. ISBN 978-954-535-893-7. COBISS.BG-ID 1278181348


Иванова, Ралица (2015) Christoph Peters – fotografische Narrativik. In: Germanistik in Bulgarien. (4 Konferenz des BGV, Oktober 2014). Hrsg. von Maria Groseva-Minkova, Nikolina Burneva, Reneta Kileva-Stamenova. Sofia: Verlag der Neuen bulgarischen Universität, 2015, S. 247-256. ISBN 978-954-535-893-7. COBISS.BG-ID 1278181348 Sofia: Verlag der Neuen bulgarischen Universität


 Статията изхожда от базовото схващане, че текстове, тематизиращи взаимовръзката между литература и фотография, следва да бъдат разглеждани като изначално експериментални и неканонични поради фундаменталното различие между двата типа медии. Докато фотографията се характеризира със своята индексикалност – т.е. със способността си да отразява заобикалящата я действителност –, то за литературата, по силата на нейния имагинативен потенциал, подобно свойство се оказва напълно чуждо. Като продукт на човешката фантазия тя е напълно освободена от всякаква референциалност и затова традиционно отбягва фотографията, считайки я за несъвместима с какъвто и да било творчески подход – тенденция, която се запазва от средата на 19 почти до края на 20 век. В статията се демонстрира новаторския подход на Кристоф Петерс – представител на т.н. литература на Берлинската република – при разграждането на тази опозиция и в поставянето на фоторафията в служба на семиотичното обогатяване на литературния текст. То е ситуирано в контекста на иновативното въздействие на дигиталната фотография от края на 20 и началото на 21 век. Подобно на романа на Марсел Байер „Шпионите” от горепосочената публикация C13 и произведенията на Петерс не са ориентирани към класическия тип интермедиалност, предполагащ комбинация между текст и фотографско изображение. Тук липсват каквито и да било фотографии, за тях, както и за създаващите ги фотографски техники, само се говори. Те се явяват като условие на повествованието, като генератор на неговата имагинативност. Творческата фантазия на практика интериоризира фотографската техника - човешкото око се слива с обектива на фотографската камера, тъй като човекът-творец с наличното му бинокулярно зрение не е в състояние да се справи с предизвикателствата на заобикалящия го технологизиран свят. Това налага неговия ре-дизайн – оптимизацията и усъвършенстването му посредством технически протези, превръщането му в киборг като кулминация и дори карикатура на теоритизираната от Макс Хоркхаймер и Теодор Адорно „Диалектика на просвещението”.
  Статия
 Fotografie, fotografische Narrativik.




 Издадено
  7640
 Ралица Иванова

Научният архив поддържа инициативата за отворен достъп OAI 2.0 с начален адрес: http://da.uni-vt.bg/oai2/