Велкова-Гайдаржиева, Антония. Иван Мешеков или достоянията и зрелостта на литературната критика. - Велико Търново: Дар-РХ, 2012 - с.435. ISBN 978-954-9489-28-6; COBISS.BG-ID 1248103396


Велкова-Гайдаржиева, Антония (2012) Велкова-Гайдаржиева, Антония. Иван Мешеков или достоянията и зрелостта на литературната критика. - Велико Търново: Дар-РХ, 2012 - с.435. ISBN 978-954-9489-28-6; COBISS.BG-ID 1248103396 Велико Търново: Дар-РХ, 2012 - с.435. ISBN 978-954-9489-28-6.


 Книгата „ИВАН МЕШЕКОВ или достоянията и зрелостта на литературната критика” разглежда различните професионални превъплъщения и роли на Иван Мешеков в българската култура и духовен живот. Тя има за цел да портретира една от най-сложните, вътрешно противоречиви, но отстояващи автономията на изкуството фигури на родната интелигенция между двете световни войни. Първа част „Българското „Génération Perdue” проблематизира най-проникновената социологическа книга за епохата „Ляво поколение”. Творба, която може да бъде четена като духовна биография на българската интелигенция, на българското „изгубено поколение”, преминало през окопите на няколко войни, преживяло национални катастрофи и социални погроми и впоследствие стигнало до „спасителната алтернатива” на лявата идеология. Оттук и насловите на отделните подчасти - „Поколението, което търси себе си”, „Реквизираните съвести”, отвеждащи към лутанията, кризите, преломите, които преживява „военното поколение”. Психосоциологическият дневник-изследване на Ив. Мешеков е незаменимо трагическо свидетелство за граничното битие на младата българска интелигенция. Неслучайно художественият философ на българската съдба Ем. Станев използва социалнопсихологическия очерк на Ив. Мешеков като своеобразен прототекст за дневника на главния герой на романа „Иван Кондарев”. Ето защо главата „Диалогът между два дневника. „Ляво поколение” от Иван Мешеков и „Иван Кондарев” от Емилиян Станев” със съответните подглави „Дневникът или другият фронт”, „Заветите на индивидуалистичната поезия”, „Опитът в окопите”, „Проклетите въпроси” в сравнително-типологичеки план успоредяват двете визии – фикционално-повествователната и мемоарно-социологическата. Следващата част на изследването коментира оригиналните идеи на критика-артист за автономията на творческата личност, за художественоестетическата пълноценност и идеологическата тенденциозност, за приемствеността в изкуството, за таланта като прометеев дар; неговите теоретико-методологически възгледи и социално-граждански позиции, намерили място в книгите му със статии и есета „Трудовоспътническа литература”, „Към реалистична критика”, „Критиката в глуха линия” и др. Постигнатите естетико-теоретически синтези в тях следват практическата критическа работа, те са своеобразна авторефлексия на критика. Специално място е отделено на есето „Критикът като артист”, което може да се чете като програмно, като своеобразен манифест в контекста на Мешековите критически принципи и професионален опит. Наблегнато е върху интуицията като възлово понятие в критическия речник на литератора, върху синтетичния и аналитичния момент, върху художествения и социологическия подход в критическата оценка и др. Също така е откроено разбирането на изследователя за основополагащи критически жанрове като литературната рецензия и литературния портрет. В главите „Откровенията на критика срещу стратегиите на политика” и „Свободата на духа срещу репресиите на властта” подробно са проследени сложните отношения и полемики на Ив. Мешеков с Г. Бакалов и Т. Павлов като главни субекти на ортодоксалната лява културна политика за няколко десетилетия. Откроени са различните модели на разбиране, интерпретиране и канонизиране на литературните явления. Проследен е сблъсъкът на светогледи, породен от същностното разминаване между естетическите аксеологизации и политическите екзалтации; крайно различното отношение към ключови фигури на националната литературна традиция и пр. Обстойно са обговорени споровете, конфликтите около Ив.-Мешековия литературно-политически проект „Трудовоспътническа литература” и по-конкретно около основополагащи за националния литературен развой казуси като „ренегатството в лявата литературна политика”, „приемствеността като трудовоспътнически закон” и др. Специално място е отделено на „връзката” Иван Мешеков – Тодор Павлов като една от най-мрачните в историята на лявата ни интелигенция. Става дума за радикално противопоставяне между яркия индивидуален почерк на „сложната човешка натура” и безличността, сухата партийна правоверност, между оригиналното, уникално-личностното в изкуството и „агитацията и политиката” в литературата. Анализирани са в дълбочина редица текстове на двамата през десетилетията, проблематизиращи възлови имена и явления като П. К. Яворов, Хр. Смирненски, Хр. Ясенов, Вл. Василев, Г. Бакалов, списанията „Нов път”, „РЛФ”, „Златорог” и мн. др. За да се изправят един срещу друг зрелият художествен критик срещу закоравелия политик, проникновеният портретист срещу бдителния соцреалистически институционалист. В главата „За едно приятелство, прераснало в литературнокритическо съмишленичество” са „сюжетирани” човешките и професионални взаимоотношения между Иван Мешеков и Иван Богданов. С разлика във възрастта почти две десетилетия, с различни, съответно литературнокритически и литературноисторически, интерпретаторски и класификаторски нагласи, двамата споделят общи възгледи за общочовешкия смисъл на критиката. Трета част Интерпретаторът портретист има основополагащо място в структурата на книгата. Най-общо в нея се очертават спецификите на Ив.-Мешековото интерпретаторско майсторство, свързано с емблематичния жанр на критика – портретно-монографичната интерпретаторска студия, конструираща комплексния, синтетичен образ на твореца. В конгениалните портретни студии на ценителя се оглежда индивидуалната същност на съответната творческа личност, нейното уникално присъствие в националната класическа библиотека. Портретните студии на Мешеков са съсредоточени върху художествено-физиономичното, върху почерково-уникалното, а не толкова върху житейски-биографичното и историко-контекстуалното. Мешеков още с първия си отзив, който не е непременно за първата книга на съответния писател, интерпретативно го изчерпва, очертава, портретира, с всичките условности на употребеното понятие „портрет”. Неслучайно усилията на ценителя са насочени към най-ярките творчески присъствия в съвременната художественост. Ив.-Мешековата портретистика определяме като синхронно-типологическа, тъй като смислотворчески изгражда и налага с най-адекватния инструментариум образа на съответното индивидуално творческо дело в контекста на своето време. Всяка от аналитично разгледаните монографични книги на Мешеков за П. К. Яворов, Н. Лилиев, Г. Стаматов, Й. Йовков съприкосновява с неповторимите художествени светове на големите български класици. Привлечени са позициите, концепциите, гласовете и на други критически авторитети (Д-р К. Кръстев, Б. Пенев, Вл. Василев, В. Пундев, Ив. Радославов и др.), за да добие пълнота културната панорама на епохата. Неслучайно последен в този раздел е текстът Диалогът между писателя и критика. Йордан Йовков и Иван Мешеков. В него е пресъздадена една от редките, дълбоко съкровени, безусловно почтителни връзки между творец и критик в историята на българската духовност. Студията на Ив. Мешеков за белетриста е от възможно най-проницателните интерпретации на Йовковия свят не само за времето, но и до днес. Самият писател е бил впечатлен от прозренията на вдъхновения си тълкувател. На мястото на обичайните заключителни думи е поместена статията Проблемът за митологизацията в различните идейни системи според посмъртните слова за Иван Радославов и Иван Мешеков, проследяваща драматичната съдба на двамата бележити критици и в „живота след смъртта”. Така предложените „рубрики” в съдържанието остават отворени. Те ще се допълват във времето с още критически сюжети, междутекстови диалози, интерпретаторски решения, свързани с наследството на Ив. Мешеков.
  Монография
 Иван Мешеков, критикът артист, майсторът интерпретатор, портретно-монографична интерпретаторска студия


Хуманитарни науки Филология
Хуманитарни науки

Humanities Language, Linguistics, Literature and Theory of Literature
Humanities

 Издадено
  7281
 Антония Велкова-Гайдаржиева

10. Велкова-Гайдаржиева, Антония. Иван Мешеков или достоянията и зрелостта на литературната критика. - Велико Търново: Дар-РХ, 2012 - с.435. ISBN 978-954-9489-28-6; COBISS.BG-ID 1248103396 Цитирана в: Димитър Михайлов. Първото цялостно изследване за прозата на Г. П. Стаматов // Иван Мешеков Г. П. Стаматов. Изобличител реалист. Велико Търново: Дар-РХ, 2019 ISBN 978-954-9489-72-9, цитиране на с. 119.

9. Велкова-Гайдаржиева, Антония. Иван Мешеков: или достоянията и зрелостта на литературната критика. - Велико Търново: Дар-РХ, 2012 - с.435. ISBN 978-954-9489-28-6. Цитирано в: Неделчев, М. Слова за Яворов. Юбилейно издание. София-Поморие, юли 2018ISBN 978-954-8357-31-9 , с. 10

6. Велкова-Гайдаржиева, Антония. Иван Мешеков или достоянията и зрелостта на литературната критика. - Велико Търново: Дар-РХ, 2012 - с.435. ISBN 978-954-9489-28-6. Цитирано в: Белчева, Евелина. Златорожката връзка. Петър Динеков - Владимир Василев, два портрета в ретро - от натура (73 неизвестни писма). С, 2017 , с. 22. ISBN 978-619-176-105-0

7. Велкова-Гайдаржиева, Антония. Иван Мешеков или достоянията и зрелостта на литературната критика. - Велико Търново: Дар-РХ, 2012 - с.435. ISBN 978-954-9489-28-6. Цитирано в: Белчева, Евелина. Златорожката връзка. Петър Динеков - Владимир Василев, два портрета в ретро - от натура (73 неизвестни писма). С, 2017 , с. 65. ISBN 978-619-176-105-0

8. Велкова-Гайдаржиева, Антония. Иван Мешеков или достоянията и зрелостта на литературната критика. - Велико Търново: Дар-РХ, 2012 - с.435. ISBN 978-954-9489-28-6. Цитирано в: Михайлов, Димитър. Първата концептуална книга за поета Яворов. // Иван Мешеков. П. К. Яворов. Поет богоборец. В. Търново, 2017, Дах-РХ ISBN 978-954-9489-59-0, с. 116.

5. Велкова-Гайдаржиева, Антония. Иван Мешеков или достоянията и зрелостта на литературната критика. - Велико Търново: Дар-РХ, 2012 - с.435. ISBN 978-954-9489-28-6. Цитирано в: Белчева, Евелина. Кои са вашите 5 най-интересни книги, прочетени през годината? // Българска армия - София, 2016, 30 декември, цитирано на с. 24, http://armymedia.bg/archives/76740.

4. Велкова-Гайдаржиева, Антония. Иван Мешеков или достоянията и зрелостта на литературната критика. - Велико Търново: Дар-РХ, 2012 - с.435. ISBN 978-954-9489-28-6. Цитирано в: Милчаков, Яни. Левият читателски „избор” на прага на 1944. Инструктираният читател (рецептивни директиви-паратекстове в антологията „Покрусена България”). // 9 септември 1944: литература и политика. Съставител: Пламен Дойнов. - София, 2015, (с. 257-283). Цитиране на с. 267. ISBN 978-954-533-142-8.

3. Велкова-Гайдаржиева, Антония. Иван Мешеков или достоянията и зрелостта на литературната критика. - Велико Търново: Дар-РХ, 2012 - с.435. ISBN 978-954-9489-28-6. Цитирано в: Милчаков, Яни. Литературното събитие на 2013 година. // Литературен вестник - София, 2013, бр. 42, цитирано на с. 12. ISSN 1310 - 9561.

1. Велкова-Гайдаржиева, Антония. Иван Мешеков или достоянията и зрелостта на литературната критика. - Велико Търново: Дар-РХ, 2012 - с.435. ISBN 978-954-9489-28-6. Цитирано в: Алипиева, Антоанета. Литературното събитие на 2012 година. // Литературен вестник - София, 2012, бр. 42, цитирано на с. 11. ISSN 1310 - 9561.

2. Велкова-Гайдаржиева, Антония. Иван Мешеков или достоянията и зрелостта на литературната критика. - Велико Търново: Дар-РХ, 2012 - с.435. ISBN 978-954-9489-28-6. Цитирано в: Неделчев, Михаил. Литературното събитие на 2012 година. // Литературен вестник - София, 2012, бр. 42, цитирано на с. 9. ISSN 1310 - 9561.

Научният архив поддържа инициативата за отворен достъп OAI 2.0 с начален адрес: http://da.uni-vt.bg/oai2/