Велкова-Гайдаржиева, Антония. Списание "Художник" и литературата. - Велико Търново: Веста, 2011, с. 158. ISBN 978-954-543-037-4; COBISS.BG-ID 1246586852


Велкова-Гайдаржиева, Антония (2011) Велкова-Гайдаржиева, Антония. Списание "Художник" и литературата. - Велико Търново: Веста, 2011, с. 158. ISBN 978-954-543-037-4; COBISS.BG-ID 1246586852 Велико Търново: Веста, 2011, с. 158. ISBN 978-954-543-037-4.


 Книгата е изследване, което за първи път в цялост проблематизира едно от най-представителните артиздания от началото на 20 в. То се стреми да анализира в дълбочина издателските и редакторските стратегии, самите публикувани художествени и критически текстове по страниците на списанието и тяхната културногенеративна функция. Книгата е опит да се прочетат всичките модели на създаване и удържане на високи критерии за литература и изкуство, конструиращи собственото, различимо пространство на „Художник”. Първата въвеждаща част “На прага на 1910-а” очертава социокултурния контекст около излизането на списанието в периода 1905-1909 г. , когато се оформя поколението на най-младите модерни поети, за да се превърне „Художник” в трибуна на новолегитимиращи се творчески гласове, които не след дълго оформят символистичния канон в българската литература. Основната концептуална нишка на изследването се движи около тезата, че „Художник” е от изданията, които канонизират явления и имена в синхронията на времето, без да е канонично и естетически догматично. Редактори, автори и сътрудници успяват да изградят сравнително автономно пространство, в което се засрещат думите и образите. Тук са откроени фигурите съответно на издателския и редакторския екип – на Павел Генадиев, Симеон Радев, Александър Балабанов. Втората част на монографията „Генерацията на „новите млади” проследява първите публикации на представителите на ранния български символизъм. С изключение на Яворов, който вече е канонизиран, имайки зад гърба си и „лобито „Мисъл”, останалите – Т. Траянов, Ем. Попдимитров, С. Скитник, Л. Стоянов, Тр. Кунев, заявявайки своето различие, успяват да създадат име на авангардисти тъкмо защото редакторите на „Художник” им осигуряват необходимия комфорт. Симптоматични в това отношение са насловите на отделните глави във втората част: „Теодор Траянов и „новите дни” в българската лирика”, „П. К. Яворов. Безсънните предчувствия на самотника”, „Емануил Попдимитров. Ваятелят на поетически блянове”, „Сирак Скитник. Неосъществяването на поета, утвърждаването на художника”, „Трифон Кунев. Скръбният шепот на хризантемите”, „И другите – Йордан Йовков, Людмил Стоянов...”. В тях се аналитично се коментират публикуваните в „Художник” ключови творби на българския символизъм и национален литературен канон от „Regina mortua” и „Нов ден” на Т. Траянов през Яворовите „Родина”, „Покаяние”, „Славата на поета”, „В часа на синята мъгла”, „Вечните води”, също „Орли”, „Сеятел”, „Песен на мъртвите”, „Звезди”, „Три херувима”, „Саркофаг” и др. на Ем. Попдимитров и „Хризантеми” на Тр. Кунев до Й.-Йовковите стихове в символистичен дух. Специално място е отделено на минитатюрата на С. Скитник „Увяхна тя”, вклинена в снежно-скръбна сецесионна рисунка, отново негово дело. Тук за първи път в творчеството на този автор словото и образът взаимно се допълват и заедно изграждат единно цялостно послание. Във финала на втора част се прави обобщението, че „Художник” е творческо пространство на взаимното признаване на различието, на равнопоставеността на отделните художествени тенденции, където традицията съседства с модерността. Следващата част „Портретистът Симеон Радев и критическата практика на „Художник” акцентира върху заложбите на Симеон Радев като оперативен критик и блестящ литературен портретист, върху способността му да открива новолегитимиращи се авторски присъствия, на които им предстои да станат основни жалони в националния литературен канон. Коментирани са майсторски изградените от възпитаника на френската импресионистична школа литературни портрети на значими поети и писатели от националната и европейската художествена словесност като Жозе-Мария де Хередия, Жан Лорен, Г. П. Стаматов, Елин Пелин. Авторът въвлича както данни за социален произход, географска среда, фамилни предразположения, психологически предпоставки, родови комплекси, така и чисто художествено-естетически оценки и културни предпочитания на епохата. В профилиращите си импресии С. Радев използва модерен „психоаналитичен” инструментариум, метафорични сравнения, артистични асоциации, типологически обобщения. Портретите са изпълнени с блестящи наблюдения и находки, които като естетическа оценка и психобиографична плътност са валидни до днес. Говорейки за родни и световни автори, С. Радев създава собствен критико-портретиращ език. Портретирайки Г. П. Стаматов като „жесток художник” на човешката природа, С. Радев предлага една от най-обективните оценъчно-интерпретативни визии за творчеството на един начеващ писател реалист. В главата „Разказите на Елин Пелин. Архетипният български свят” е наблегнато върху факта, че в „Художник” писателят печата някои от своите шедьоври като „Спасова могила”, „Иглика”, част от „Гераците” и др., но също така се радва на критическо утвърждаване. Анализирана е статията на С. Радев „Българският селянин в първите разкази на Елин Пелин”, която е опит писателят да бъде наложен като най-добрия майстор разказвач сред съвременниците си. В четвърта част „Симеон Радев за д-р К. Кръстев. Опитът за развенчаване” от съвременни позиции е концептуализиран един от първите опити за оспорване хегемонията на д-р К. Кръстев като естетически законодател в националната литературна култура. Върху основата на типологически съпоставки спорът е осмислен като резултат от разминаването между два типа критическо мислене за природата и мисиите на художественото, между две различни естетико-културни визии – между философския естетизъм и критическия импресионизъм, между немския рационализъм и френския артистизъм, между академичната тежкост и стилистичната фриволност. Петата част „Александър Балабанов. Професорът, който пише и стихове” проследява различните роли и превъплъщения на учения, критика, поета, преводача, редактора А. Балабанов по страниците на „Художник”. Последната част „Списание „Художник” – среща на изкуствата” обобщава мястото и значението на изданието в контекста на първото десетилетие на 20 в. Изданието е предназначено за широката аудитория и най-вече за студентите, изчаващи в различни дисциплини литературните кръгове и издания.
  Монография
 списание "Художник", ранен български символизъм, Симеон Радев, литературна критика, модерен литературен канон


Хуманитарни науки

Humanities

 Издадено
  7201
 Антония Велкова-Гайдаржиева

3. Велкова-Гайдаржиева, Антония. Списание "Художник" и литературата. - Велико Търново: Веста, 2011, с. 158. ISBN 978-954-543-037-4. Цитирано в: Христов, Александър. П. К. Яворов и Елин Пелин. - В: Яворов. 140 години от рождението на поета. Нови изследвания. Велико Търново: Дар-РХ, 2019, съставител Димитър Михайлов. ISBN 978-954-9489-65-1.с. 188, 189.

4. Велкова-Гайдаржиева, Антония. Списание "Художник" и литературата. - Велико Търново: Веста, 2011, с. 158. ISBN 978-954-543-037-4; COBISS.BG-ID 1246586852 Цит в: Илиева, Бойка. Вдъхновението Италия. Литературни контексти 1878-1918. . Благовград: УИ "Неофит Рилски", 2019. ISBN 978-954-00-0188-3 Цит на с. 15.

5. Велкова-Гайдаржиева, Антония. Списание "Художник" и литературата. - Велико Търново: Веста, 2011, с. 158. ISBN 978-954-543-037-4; COBISS.BG-ID 1246586852 Цитирано от: Илива, Бойка. Вдъхновението Италия. Литературни контексти 1878-1918. Благоевград: УИ "Неофит Рилски", 2019 ISBN 978-954-00-0188-3 Цит на с. 25.

2. Велкова-Гайдаржиева, Антония. Списание "Художник" и литературата. - Велико Търново: Веста, 2011, с. 158. ISBN 978-954-543-037-4. Цитирано в: Михайлов, Димитър. Иван Вазов. История. Поетика. Диалози. - Велико Търново: "Дар-РХ", 2016, ISBN 978-954-9489-50-7.; цитирано на с. 285. COBISS.BG-ID 1279905252.

1. Велкова-Гайдаржиева, Антония. Списание "Художник" и литературата. - Велико Търново: Веста, 2011, с. 158. ISBN 978-954-543-037-4. Цитарано в: Михайлов, Димитър. Поетът Яворов.- Велико Търново: "Дар-РХ", 2012, цтирано на с. 51. COBISS.BG-ID 1247996644

Научният архив поддържа инициативата за отворен достъп OAI 2.0 с начален адрес: http://da.uni-vt.bg/oai2/