Zur Dekonstruktion des Politischen. In: Vielheit und Einheit der Germanistik weltweit (XII. Kongress der Internationalen Vereinigung für Germanistik, Warschau, August 2010). Hrsg. von Franciszek Grusza u.a. Frankfurt am Main: Peter Lang, 2012, S. 291-307. ISBN 978-3-631-63207-9


Иванова, Ралица (2012) Zur Dekonstruktion des Politischen. In: Vielheit und Einheit der Germanistik weltweit (XII. Kongress der Internationalen Vereinigung für Germanistik, Warschau, August 2010). Hrsg. von Franciszek Grusza u.a. Frankfurt am Main: Peter Lang, 2012, S. 291-307. ISBN 978-3-631-63207-9 Frankfurt am Main: Peter Lang


 „Изкуството е автономно, но не автаркично.” – следвайки това твърдение на литературния историк Юрген Нийрад статията разглежда темата за политическата функция на литературата в контекста на съвременната медийна среда. Един от основните акценти е маркирането на пиковете и спадовете на т.н. ангажирана литература в немскоезичното пространство след 1945 г. – от обществено ангажираната следвоенна литература и прибягването до директно оперативни форми (позиви и документален театър) като израз на нейната радикална политизация от края на 50-те години на миналия век към банкрута на този литературен модел в хода на Новата субективност от 70-те години до неговото пълно отмиране в епохата на постмодернизма. На фона на тази тенденция се поставя въпросът за релевантността на политическия елемент в съвременната литература и за намирането на адекватна форма за неговото артикулиране. Като свидетелство за актуалността му се изтъква засиленият интерес на немската преса към политическите възгледи на много съвременни автори – най-вече във връзка с някакъв скандал (напр. обвинения в политическа некоректност Петер Хандке заради пътеписите си за Югославия от 90-те години). Статията изхожда от тезата, че подобно истерично търсене на поети-политици е израз на едно опростяване на нещата с цел намиране на персонален виновник, който да понесе моралната обществена присъда за определени отклонения от общоприетите норми. На този тип „политичност” се противопоставя схващането, че не политическите възгледи на интелектуалците, както не и въпросът за политическата им роля следва да бъдат дискутирани и критикувани, а че авторът като публична личност и морална инстанция трябва да отстъпи място на твореца и на сугестивната сила на неговата естетика. Тъй като в днешно време политическите събития се представят предимно през призмата на масмедиите, литературата би могла да развие алтернативен политически потенциал, опитвайки се да разтълкува събитията от друг ъгъл, което неминуемо води до деконструкция на медиално представените дискурси. Като конкретни примери за подобен тип алтернативно-политическа визия се разглеждат: a) Военните репортажи на Бодо Кирххоф „Herrenmenschlichkeit” („Господарска човечност”), в които авторът практикува свой „частен”, невписващ се в обществения консенсус морал, сравнявайки миротворческата мисия на Обединените нации по време на войната в Сомалия в началото на 90-те години на 20 век с нов кръстоносен поход, на чиито знамена е изписано „хуманитизъм” по подобие на други нехуманни явления като „католицизъм, капитализъм, социализъм” и внушавайки, че там, където човек не е в състояние да разбере другостта, не бива да налага собствените си житейски модели; b) Романът на Улрике Дрезнер „Spiele” („Игри”) за един игнориран и табуизиран „неудобен” епизод от немската история – заложническата драма по време на Олимпийските игри в Мюнхен през 1972 г.
  Статия
 Politisches im literarischen Diskurs




 Издадено
  6823
 Ралица Иванова

Научният архив поддържа инициативата за отворен достъп OAI 2.0 с начален адрес: http://da.uni-vt.bg/oai2/