Концептите в полето ‘радост’- сходства и различия в балканския лингвокултурен ареал. Велико Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2007, 180 с. - ISBN - 978-954-524-591-6, COBISS.BG-ID - 1226997988


Петрова, Анастасия (2007) Концептите в полето ‘радост’- сходства и различия в балканския лингвокултурен ареал. Велико Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2007, 180 с. - ISBN - 978-954-524-591-6, COBISS.BG-ID - 1226997988


 Монографията подлага на анализ концептуализацията на РАДОСТТА в балканските езици, където тя все още не е била обект на специално разглеждане. След разработването на семантичното пространство на ГНЕВА, МЪКАТА и СТРАХА (Петрова 2003) анализът в това изследване предлага възможност за насочване на изследователския поглед и към положителния сектор на семантичното поле. Това изследователско решение е в хармония с утвърдената през последните години идея за необходимост от системно разглеждане на езиковите единици от менталната и емоционалната сфера, което отвежда до отговори на важни въпроси: Кои от увлечените в метафоричния механизъм образи и семантико-синтактични схеми са общи за концептуализацията на всички емоции и кои са обвързани с отделни концепти? Какво е отношението на понятията за емоции с другите системи в наивната картина на човека: възприятия, физиологически процеси, физически действия, желания, реч и др.? Къде е мястото на знанието за вътрешните човешки състояния в общото знание за света? Създаването на монографията е свързано с желанието да се намери оптималния подход в анализа на този специфичен семантичен отрязък. Осъществена е плавна връзка между процедури, прилагани в рамките на други изследователски опити. Търсенето на концептите за РАДОСТ става чрез пресичане на резултатите от няколко изследователски действия: описание на езиковите средства за емоции; описание на емоционалното състояние; описание на всички невербални средства за изразяването на психическото състояние. Приложено е “двойното членене”, т.е. последователно групиране на единиците по понятие и по образност. Пресичането на резултатите от двойното групиране има голяма евристична сила, защото откроява универсалното и етноспецифичното в наивните представи на балканските народи. Изследването предлага модел за анализ в няколко стъпки: описание на семантичното поле РАДОСТ в балканските езици; определяне на основните семантични роли чрез анализ на конструкции с думи, свързани семантично с полето РАДОСТ; описание на концептуалните метафори и метонимии за РАДОСТ и представяне на структурната организация на отрязъка в балканските езици; определяне на основните моменти в сценария на концептите в полето РАДОСТ; компаративен анализ на събраните данни от различните видове анализ. Събраният и анализиран материал потвърждава предположението, че в балканския модел на света и човека са вплетени познати и в други култури мотиви (под формата на образи, с които емоцията влиза в скрито сравнение (метафора), различни семантико-синтактични схеми и т.н). Но общото впечатление е за неповторимост и особен балкански дух. То идва не от уникалността на срещнатите елементи и модели на семантичен преход, които в по-голямата си част са универсални по природа, а от начина, по който са обединени в едно цяло. В по-голямата си част концептите за РАДОСТ са общочовешки (широко разпространени), но те задават само общата рамка, зад която езиците проявяват своята „изобретателност” чрез различни средства. Всичко това убеждава, че етноспецификата на един език или езикова общност се крие не толкова в създаването на неповторими и оригинални езикови факти, колкото в различното количествено или качествено проявление на универсални закономерности. Комплексният характер на анализа, който обединява елементи от методологията на различни подходи към езиковите средства за изразяване на емоции, предлага възможност за изясняване в дълбочина на същността на емоцията, на нейната вербализация и на адекватното лексикографско представяне на емоционалната лексика и фразеология. Изследването наложи убеждението, че всички компоненти в полето РАДОСТ са организирани около един инвариант, който съдържа диференциалните признаци на своите варианти. От друга страна, всички концепти от полето се проявяват като органична част от цялостното семантично пространство на емоциите и натрупаната информация позволява да се констатират основните различия, които съществуват в полето на емоциите. Изследването установява параметрите, по които отделните компоненти могат да бъдат сравнявани: степен на интензивност, която вътре във всеки отрязък варира; дълбочина на емоцията; наличие/липса на причина за емоцията; наличие/отсъствие на външна проява; наличие/отсъствие на контрол; желание за активни действия; отношение на емоциите към ключови за дадена култура понятия, които са част от културния код (СВЕТЛИНА- ТЪМНИНА, ДОБРО- ЗЛО, ТЕЖКО – ЛЕКО, СЛАДКО – ГОРЧИВО, ШИРОКО – ТЯСНО, ТОПЛО – СТУДЕНО и др.). Монографията може да бъде добра основа за разгръщане в нови посоки: - разширяване на анализирания материал (семантико-синтактични схеми, конструкции, метафорични и метонимични модели и др.) с данни от различни диалектни области, за да се установи варирането на концептите. Това би позволило с още по-голяма увереност да се констатира балканския произход на някои езикови факти. - изследване на ареалното разпространение на някои от създадените названия за емоции, от интерес за изследването на общобалканския лексикален корпус.
  Монография
 балкански лингвокултурен ареал, концепт, концептуализация, езикова картина на света, емоция




 Издадено
  6198
 Анастасия Петрова

10. Витанова, М., Китанова, М., Кирилова, Й., Лазарова, А., Мичева-Пейчева, К., Николова, Н., Панчев, И. Българска етнолингвистика. Анотирана библиография за периода 2000 – 2010 г. - Дзяло е-списание в областта на хуманитаристиката за българистични изследвания в периода Х - ХХI век, 2016, год. IV, бр. 8. Цит. на с. 56.

11. Добрева, А. Cognitive aspect in the description of basic emotion concepts in English and Bulgarian. Автореферат на дисертация за присъждане на образователната и научна степен “доктор“ по научна специалност „Германски езици“ (Съвременен английски език). 2016. Цит. на с. 11.

9. Димитрова, И. Българската картина на света в обучението по български език като чужд. Дисертация за присъждане на научната и образователна степен „доктор“. Велико Търново, 2015. Цит. на с. 4.

7. Michow, E. Studia nad frazeologią somatyczną języka polskiego i bułgarskiego. Kielce: Global Translator CUiT, 2013. Цит. на с. 42, ISBN 978-83-937763-0-6.

8. Марку, Хр. Метафоричните преображения на ‘сладкото’ в български и гръцки език. - В: Юбилейна национална научна конференция с международно участие „Традиции, посоки, предизвикателства“, Смолян, 19-21.10.2012. Смолян: ПУ „Паисий Хилендарски“, 2013,24-32. Цит на с. 29 - 30. ISBN 978-954-8767-41-5, COBISS.BG-ID - 1255917028

6. Левунлиева, М. Понятийното пространство вода/течности като източник на онтологични метафори в българския и английския език. Автореферат на дисертация за присъждане на научната и образователна степен „доктор” (Научен ръководител: проф. д.ф.н. М. Пенчева), София, 2011. Цит. на с. 16.

5. Марку, Хр. Метафорическое переосмысление слова глаз во фразеологиии – русско-балканские лингвокультурные параллели. - В: Русский язык и культура в зеркале перевода», Материалы II международной научно-практической конференции 28-30 апреля 2010 г. Москва: Изд. Высшая школа перевода МГУ, 2010,337-345. Цит. на с. 344. ISBN 978-5-87449-085-0.

2. Аретов, Н. Балкански идентичности. Интердисциплинарен проект „Емоционалното съдържание на българската национална идентичност: исторически корени и съвременни измерения”. Библиография. -

3. Карагьозова, Сн. VĪTA SEXUĀLIS като метафора на човека. - Проглас, 2008, год. XVII, кн. 2, 139-148. Цит. на с. 142. ISSN 2367-8585 (Online), ISSN 0861-7902 (Print), COBISS.BG-ID - 1119668196

4. Кърпачева, М. Библиография на българската езиковедска литература (Изработена по депозита в Столична библиотека, първо полугодие), 2008 -

1. Карагьозова, Сн. Когнитивни аспекти на вербализацията на емоциите. - Езиков свят, т. 4, 2007, 25-33. Цит. на с. 33. ISSN 2603-4026 (Online), ISSN 1312 – 0484 (Print), COBISS.BG-ID - 1122961636

Научният архив поддържа инициативата за отворен достъп OAI 2.0 с начален адрес: http://da.uni-vt.bg/oai2/