Androgyne Stimmen – von der Wiederentdeckung eines genuin romantischen Motivs bei Ulrike Draesner und Bodo Kirchhoff. In: Deutsche Romantik: Leitbilder. (Konferenz der Gesellschaft „Goethe in Bulgarien”, Оktober 2010). Hrsg. von Nikolina Burneva. Veliko Tarnovo: PIK Verlag, 2011, S. 429-447. ISBN 978-954-736-222-2


Иванова, Ралица (2011) Androgyne Stimmen – von der Wiederentdeckung eines genuin romantischen Motivs bei Ulrike Draesner und Bodo Kirchhoff. In: Deutsche Romantik: Leitbilder. (Konferenz der Gesellschaft „Goethe in Bulgarien”, Оktober 2010). Hrsg. von Nikolina Burneva. Veliko Tarnovo: PIK Verlag, 2011, S. 429-447. ISBN 978-954-736-222-2 Veliko Tarnovo: PIK Verlag


 Статията проследява проявленията и символиката на мотива за андрогинността в немската литература от началото на 19 век – в трактата на Гьоте „Spiraltendenz der Vegetation” („Спиралата на вегетацията”), във „Faust” („Фауст”) и във „Wilhelm Meister” („Вилхелм Майстер”); в романите „Heinrich von Ofterdingen” („Хайнрих фон Офтердинген”) на Новалис и „Lucinde” („Луцинде”) на Фридрих Шлегел. За романтиците той представлява средство за директна критика на обществените порядки. Възстановяването на изначалната андрогинност, префигурирана в мотива за двуполовата лилия, е израз на техния сремеж към свобода на личността. Според Фр. Шлегел именно устройството на растителното царство дава основание за отхвърляне на социално-икономически обусловения полов диморфизъм и за отслабване на детерминизма на биологичния пол. На разделението на труда по полов признак, налагащо строго фиксирани ролеви концепции, той противопоставя „идилията на лентяйството” („Idylle des Müßiggangs”), считайки, че единствено „чистото вегетиране” ще доведе „одухотворените цветя в лицето на богоподобните човешки същества” до онова райско състояние, даряващо всеки индивид, независимо от неговата полова принадлежност, с идентични поведенчески навици. Революционната идея за неизменно свързаната с взаимодействието на мъжко и женко начало свобода остава неосъществена в епохата на Романтизма, тъй като не представлява модел за женска еманципация, а е подчинена на мъжкото самоусъвършестване, чийто събирателен образ е андрогинният творец. Реални предпоставки за нейната реализация възникват едва в края на 20 век в хода на трансджендър-дискусиите, според които половата идентичност на даден човек не може да се впише напълно в дуалността мъж/жена, тъй като на практика представлява цяла поредица от възможни идентичности, разположени между тези два полюса. Движението възниква като социално-културен протест, целящ да утвърди правото на всеки един човек да заеме избраната от него междинна позиция между стереотипните полюси мъж/жена, без да бъде подлаган на социална изолация или на различни дискриминативни практики. Като пример за продължение на Шлегеловата концепция за андрогинността в контекста на съвременните теории за „третия пол” в статията се анализира романът на Улрике Дрезнер „Mitgift” [„Зестра”].
  Статия
 Androgynitaet.




 Издадено
  5146
 Ралица Иванова

Научният архив поддържа инициативата за отворен достъп OAI 2.0 с начален адрес: http://da.uni-vt.bg/oai2/