Хайневата самоирония в контекста на еврейското остроумие. Сб. от Международна научна конференция „Хайнрих Хайне – нега, ирония и жлъч”, София, декември 2006 г. Ред. Николина Бурнева. Велико Търново: ПИК, 2008, с. 149-167. ISBN 978-954-736-182-9. COBISS.BG-ID 1229121764


Иванова, Ралица (2008) Хайневата самоирония в контекста на еврейското остроумие. Сб. от Международна научна конференция „Хайнрих Хайне – нега, ирония и жлъч”, София, декември 2006 г. Ред. Николина Бурнева. Велико Търново: ПИК, 2008, с. 149-167. ISBN 978-954-736-182-9. COBISS.BG-ID 1229121764 Veliko Tarnovo: PIK Verlag


 Статията проследява духовното родство между Хайнрих Хайне, Зигмунд Фройд и Щефан Хайм (личности от три различни епохи), почиващо не на идейна близост, а на културно-историческата еволюция на художествено-естетически параметри. В качеството си на продукт на еврейската еманципация еврейското остроумие се характеризира с това, че демонстрира към установен тип обществена норма едновременно лоялност (желание за асимилация) и дистанция. Основният механизъм, на който то се гради, е търсенето на смисъл в безсмислицата. Друга негова характеристика е тенденцията към самоирония и самокритичност, на което се дължи особено силният му комизъм – белег, който го свързва с теорията на хумора на Жан Паул. С тази разлика, че еврейското остроумие надскача хумора на романтизма, като релативизира основополагащата за него граница между трансцендентен идеал и действителност. За еврейското остроумие съществува една единствена сфера – тази, в която се разиграва човешкото битие и където всичко може да има своя противоположна на същността му дублетна форма. Още половин столетие преди теоретичните постановки на Зигмунд Фройд относно феномена еврейско остроумие в „Остроумието и отношението му към несъзнаваното” той бива успешно приложен в творчеството на Хайнрих Хайне – в „Donna Klara” („Дона Клара”) от цикъла „Heimkehr” („Завръщане”) на „Buch der Lieder” („Книга на песните”), „Die Bäder von Luca” („Баните в Лука”) и „Die Stadt Luca” („Градът Лука”), от които самият Фройд черпи многобройни примери за илюстриране на различни техники на остроумието в студията си „Остроумието и отношението му към несъзнаваното”, в творбите от лиричния цикъл „Hebräische Melodien” („Еврейски мелодии”) на „Romanzero” („Романцеро”) – „Prinzessin Sabbat” („Савската принцеса”), „Jehuda ben Halevy” („Йехуда бен Халеви”), „Disputation” („Дискусия”). „Йехуда бен Халеви” е текст, посветен на неговия съвременник – публициста и юриста Юлиус Едуард Хитцих, който след приемане на християнската вяра се преименува от Итцих в Хитцих. Преименуването като признак на радикална асимилация се представя като противоречив акт – като метаморфоза, но и като невъзможен опит да се скрият следите на предишната идентичност, тъй като в името Хитцих се разпознава първоначалното Итцих. А приемането на християнската вяра като интеграция в доминиращата културна общност претърпява хиперболизация посредством приписаното на евреина желание да бъде не просто християнин, а светец (най-голямата чест, с която един християнин може да бъде удостоен), което поражда комични ефекти и е белег за самоирония. Нейната функция е подривна по отношение на така желаната интеграция и сигнализира латентен протест. От постоянното лавиране между лоялност и протест се извеждат универсални художествени похвати, валидни и в съвременната литература: - По отношение на персонажите такъв тип изображение прави възможно третирането им като обект на разобличителна критика и същевременно като средство за изграждане на утопични визии. Така образите стават по-динамични, тяхната противоречивост възпрепятства стилизирането им в статични характери и примери за подражание. - Създаващите впечатление за безсмислица, взаимоизключващи се функции на персонажите на едно по-високо ниво сe превръщат в своеобразен механизъм за дистанциране от всякакви метафизични предопределености чрез допускане на идеята за случайността (несъзнателния порив) в хода на човешката история. С това Хайне се нарежда сред авторите, които се разграничават от Хегеловото разбиране за историята като направляван от разума процес, заменяйки го с идеята за култивиран хаос (Г. Грас) – гарантираща му модерност. Тези универсални похвати за инсцениране на амбивалентност са проследени и в творчеството на Щефан Хайм – в научната му студия „Atta Troll – Versuch einer Analyse” [Ата Трол – опит за анализ] и в романа „Ахасфер”.
  Статия
 jüdischer Witz




 Издадено
  5139
 Ралица Иванова

Научният архив поддържа инициативата за отворен достъп OAI 2.0 с начален адрес: http://da.uni-vt.bg/oai2/