Das ästhetisch Böse und seine literarischen Tangenten. In: Österreichische Literatur zwischen den Kulturen. (Gleichnamige internationalen Konferenz in Veliko Tarnovo, Otober 2006). Hrsg von Iris Hipfl und Raliza Ivanova. St. Ingbert: Röhrig Universitätsverlag, 2008, S. 121-145. ISBN 978-3-86110-437-7. COBISS.BG-ID 1116700388


Иванова, Ралица (2008) Das ästhetisch Böse und seine literarischen Tangenten. In: Österreichische Literatur zwischen den Kulturen. (Gleichnamige internationalen Konferenz in Veliko Tarnovo, Otober 2006). Hrsg von Iris Hipfl und Raliza Ivanova. St. Ingbert: Röhrig Universitätsverlag, 2008, S. 121-145. ISBN 978-3-86110-437-7. COBISS.BG-ID 1116700388 St. Ingbert: Röhrig Universitätsverlag


 Съществува ли и под каква форма се проявява в литературата категорията ‘зло’? От този въпрос изхожда съвременният немски философ Карл Хайнц Борер в студията си „Das Böse – eine ästhetische Kategorie?” („Естетическа категория ли е злото?”). В нея той се позовава на тезата на Юрген Хабермас за т.нар. „грехопадение” на литературата, в случай че тя се разграничи от ролята си на значима комуникативна инстанция и изложи на показ „тъмната” си страна. Именно тази негативна оценка Борер се опитва да трансформира в една нова естетическа категория, тъй като в гореспоменатото „грехопадение” той по-скоро разпознава съществен белег за модерността на дадено литературно произведение. В друг свой труд със заглавие „Die permanente Theodizee” („Перманентната теодицея”) той лансира дори идеята за неуспешната естетическа транслация на злото в немската културна традиция под влияние на политическо-моралната опция. Причината за този дефицит на немскоезичната литература – за разлика от френската и англосаксонската – авторът отдава на прекалено силното влияние на Просвещението и на философската школа на Немския идеализъм, които се придържат към класическото схващане за изкуството като източник на хармония, подчиняваща творческия процес на идеята за доброто. Според Борер табуизирането на естетическия потенциал на злото се запазва като тенденция чак до 20 век, като се засилва под влияние на реалното зло в лицето на националсоциализма, а след 1945 г. се превръща в специфично немско явление. Благоприятна почва за неговото налагане дава характерната за германеца склонност към установения ред, изключващ деструктивното начало. Статията е опит за критично преосмисляне на тезите на Борер. За целта се проследява присъствието и художественото преобразяване на категорията ‘зло’ във френската и в англосаксонската литературна традиция – напр. в „Духът на перверзността” на Едгар Алан По, в „Цветя на злото” на Шарл Бодлер, в „Литературата и злото” на Жорж Батай и др. От тук се извеждат основни негови характеристики – немотивираната изначална склонност към перверзност; безграничното въображение, боравещо суверенно с представите за жестокост и неблагоприличие; специфичната семантична организация на злото, изключваща всякакво алегорично тълкуване на образите и събитията, което осуетява неговата логическа обозримост; анулирането на историческата категория ‘време’. На базата на тези характеристики се търсят образци за естетизиране на злото в немскоезичната литература. Първият пример е произведението „Der Sandmann” („Пясъчният човек”) на романтика Е.Т.А. Хофман, където въображението се явява като източник на ужасяващото и зловещото (das Unheimliche). Вторият „In der Strafkolonie” („В наказателната колония”) на Франц Кафка – разказ за машината на смъртта, която гравира върху тялото на осъдения отредената му присъда до неговото пълно умъртвяване, като този акт с прекомерния си садизъм се оказва плод на творческото въобръжение, което се характеризира с абсолютизиране на изобразеното насилие и с пълна липса на съпричастност към него както и с възхищение от инструментите за изтезание. Естетизирането на злото присъства – противно на тезата на Борер – и в съвременната немскоезична литература. Като пример се посочват австрийският писател Петер Хандке – най-вече с произведения и есета от началото на творческия му път („Die Literatur ist romantisch”/„Литературата е романтична”, „Die Angst des Tormanns beim Elfmeter”/„Страхът на вратаря по време на единадесет метровия удар”, „Die Stunde der wahren Empfindung”/„Часът на истинското усещане”, „Der Chinese des Schmerzes”/„Китайски страдания”) – и германския автор Бодо Кирххоф („Der Sandmann”/„Пясъчният човек”, „Der Badeanzug”/„Бански костюм”, „Gegen die Laufrichtung”/„Срещу течението”). Характерно за творчеството на двамата автори е тематизирането на човешката телесност, която проявява резистентност към всякакви морални ценности и бива изобразена като реалност сама за себе си. Да дадеш художествен израз на телесността, означава да изобразиш човешките тегоби, болка и страхове, което често води до скандални сцени в смисъл на прекрачване на общоприети норми. Моралната индиферентност и непристойността са задължително условие и в теорията на Борер за естетизираното зло. В заключение с риск за спекулативност се споделя наблюдението, че съвременните австрийски автори (Освалд Вийнер, Томас Бернхард, Елфрийде Йелинек, Йозеф Винклер, Петер Розаи) проявяват като че ли по-голям афинитет към естетизиране на злото в сравнение с германските си колеги. Причината за този разнобой в съвременната немскоезична литература се търси в коренно различните акценти на философския дебат в двете държави (Германия и Австрия) от 60-те и 70-те години на 20 век насам. Докато в Германия литературните творци са в значителна степен повлияни от „Критичната теория” на представителите на Франкфуртската школа (Теодор Адорно, Мокс Хоркхаймер, Ернст Блох, Юрген Хабермас), която се опрределя като философия на практиката и чиято основна цел е обществената промяна и нарастващото у човека чувство за самоопределение, то в Австрия в центъра на философския дебат стои философията на Лудвиг Витгенщайн с нейния скептицизъм относно познавателната функция на езика. Витгенщайн онагледява този процес с прословутата метафора за стълбата – трябва да ритнем стълбата, по която, изкачвайки се, сме се докоснали до опознаването на действителността. След подобно отхвърляне настъпва пълно мълчание. Елементът ‘деструкция’, както и жестът на мълчанието, визиращ загадъчност и логическа необозримост, се родеят в значителна степен с дефиницията на Борер за естетизираното зло.
  Статия
 Ästhetik des Bösen




 Издадено
  5136
 Ралица Иванова

2. Iris Hipfl und Raliza Ivanova (Hg.): Österreichische Literatur zwischen den Kulturen. Internationale Konferenz Veliko Tarnovo. St. Ingbert: Röhrig Universitätsverlag, 2008 (Schriftenreihe der Elias Canetti Gesellschaft). ISBN 978-3-86110-437-7. Mitteilungen aus dem Brenner Archiv, 2009, Nr. 28, S. 149. Print ISSN 1027-5649. S.149.

3. Iris Hipfl und Raliza Ivanova (Hrsgg.), Österreichische Literatur zwischen den Kulturen. Internationale Konferenz, Veliko Târnovo (= Schriftenreihe der Elias Canetti Gesellschaft; Band 4). Sprachkunst, 1. Halbband, 2008, S. 170-175. Print ISBN13: 978-3-7001-6567-5. S. 174.

4. Österreichische Literatur zwischen den Kulturen: Internationale Konferenz. Veliko Târnovo, Oktober 2006. Schriftenreihe der Elias Canetti Gesellschaft 4 by Iris Hipfl, Raliza Ivanova. Modern Austrian Literature, 2009, Vol. 42, No. 4, SPECIAL ISSUE: "Gerhard Fritsch", pp. 114-116. Print ISSN: 00267503. S. 114.

1. Австрийска литература между културите. Проглас, 2008, том 17, (кн. 1), с. 174-178. Print ISSN 0861-7902. COBISS.BG-ID 1119668196. с. 176.

Научният архив поддържа инициативата за отворен достъп OAI 2.0 с начален адрес: http://da.uni-vt.bg/oai2/