„Личност, общност, другост (Студии по християнска антропология и етика), Велико Търново, изд. Синтагма, 2009 (350 стр.) (ISBN 978-954-92106-6-8).


Тутеков, Свилен (2009) „Личност, общност, другост (Студии по християнска антропология и етика), Велико Търново, изд. Синтагма, 2009 (350 стр.) (ISBN 978-954-92106-6-8). Велико Търново


 Книгата Личност, общност, другост е сборник от дванадесет текста, в които се изследват различни проблеми в областта на християнската антропология и етика. Включените в нея студии и статии са писани по различен повод и повечето от тях вече са публикувани в специализирани сборници и списания в страната и чужбина. Макар темите на отделните текстове да са разнопосочни, те остават органично свързани и обединени помежду си, защото са резултат от богословското усилие да се разкрият антропологичните основи и еклисиологичният хоризонт на православната етика в контекста на светоотеческото богословско предание. Във всеки един от тези текстовете може да се разпознае “елемент” от опитната и еклисиологична етика, която е “документирана” в съчиненията на църковните отци и която остава неизменен критерий за решаването на всички екзистенциални въпроси на нашето време. Динамичното и отговорно връщане или следване на отците – за което настоява съвременното православно богословие – предполага и преоткриването на автентичния православен етос или етика като опитно потвърждаване на истината за личността, свободата, общението и любовта. В богословския опит на Църквата тези понятия имат не само онтологично, но и дълбоко еклисиологично съдържание, защото изразяват богочовешката реалност на живота и общението с Христос в Неговото евхаристийно църковно тяло. Светоотеческото богословско предание ни открива не просто някакви “идеи” или “принципи”, а истината за личността, общението и другостта, която извира от диалогичната есхатологична среща на новия начин на съществуване и живот в Христос като par excellence еклисиологично събитие. В богословското предание на Църквата се открива органичната връзка на антропологията и еклисиологията, което превръща евхаристийното отношение към живота в алфа и омега на всяка истина за човека и неговия етос, на всяко усилие да се проникне в тайната на общението и другостта, на всеки богословски опит да се говори по автентичен начин за спасението и обожението. Следователно опитното потвърждаване на еклисиологичната истина за личността и общението в един агапичен начин на съществуване остава най-дълбокият екзистенциален хоризонт на автентичната православна антропология и етика и ни позволява да я осмислим като една опитна еклисиология.
  Книга
 личност, общност, другост


Хуманитарни науки Философия
Хуманитарни науки Религия и теология

Humanities Philosophy
Humanities Religion and Theology

 Издадено
  4929
 Свилен Тутеков

8. Тутеков, Свилен, „Еклисиологични дилеми в богословието на Ориген“, в: Тутеков, Св. Личност, общност, другост (студии по християнска антропология и етика). Велико Търново 2009, с. 115. Цитирано в: Траjанов, Кирче, ЗА ЕСХАТОЛОГИЈАТА, ИСТОРИЈАТА И МИСИЈАТА НА ЦРКВАТА ВО ЕКЛИСИОЛОШКИ КОНТЕКСТ. - Теологикон, т. 4, Велико Търново, Фабер, 2015, с. 150.

6. Тутеков, Свилен, „Еклисиологични дилеми в богословието на Ориген“, в: Личност, общност, другост (Студии по християнска антропология и етика). Велико Търново, 2009, с. 111-122. Цитирано в: Траjанов, Кирче, ПОГЛЕД КОН ЕКЛИСИОЛОГИJАТА НА ОТЕЦ НИКОЛАJ АФАНАСJЕВ. - Теологикон, т. 3, Велико Търново, Фабер, 2014, с. 248.

7. Тутеков, Свилен, Личност, общност, другост (студии по християнска ан- тропология и етика). Велико Търново: Синтагма, 2009. Цитирано в: Димитрова, Невена, ТРИАДОЛОГИЯ И ЕКЛИСИОЛОГИЯ СПОРЕД ДУМИТРУ СТЪНИЛОАЕ. - Теологикон, т. 3, Велико Търново, Фабер, 2014, с. 259.

2. Тутеков, Свилен, Богословието на харизмите в мисълта на св. Василий Велики, в: Личност, общност, другост, ВТ, 2009, с. 141. Цитирано в: Димитров, прот. Добромир, ОТНОШЕНИЕТО МЕЖДУ ЛИЧНОСТ И ОБЩНОСТ СПОРЕД 34-ТО АПОСТОЛСКО ПРАВИЛО. - Теологикон, т. 2, Велико Търново, Фабер, 2013, с. 116, бел. 292.

3. Тутеков, Свилен, Богословието на харизмите в мисълта на св. Василий Велики, в: Личност, общност, другост, ВТ, 2009, с. 142. Цитирано в: Димитров, прот. Добромир, ОТНОШЕНИЕТО МЕЖДУ ЛИЧНОСТ И ОБЩНОСТ СПОРЕД 34-ТО АПОСТОЛСКО ПРАВИЛО. - Теологикон, т. 2, Велико Търново, Фабер, с. 116, бел. 295.

4. Тутеков, Свилен, Богословието на харизмите в мисълта на св. Василий Велики, в: Личност, общност, другост, ВТ, 2009, с.132–133. Цитирано в: Димитров, прот. Добромир, ОТНОШЕНИЕТО МЕЖДУ ЛИЧНОСТ И ОБЩНОСТ СПОРЕД 34-ТО АПОСТОЛСКО ПРАВИЛО. - Теологикон, т. 2, Велико Търново, Фабер, 2013, с. 117, бел. 298.

5. Тутеков, Свилен, От отговорността за другия до любовта към ближния: една реплика на св. Йоан Златоуст към етиката на Емануел Левинас, В: Личност, общност, другост, ВТ, 2009, 305-312. Цитирано в: Златев, Димитър, ВЪЗГЛЕДЪТ ЗА ЛИЧНОСТТА У АРХИМАНДРИТ СОФРОНИЙ (САХАРОВ) И НИКОЛАЙ БЕРДЯЕВ (езикови и тематични сходства и смислови разлики). - Теологикон, т. 2, Велико Търново, Фабер, 2013, с. 229, бел. 647.

1. Димитров, о. Добромир – “Поглед към богословието на личността в контекста на постмодерната криза на общността” – В: Сборник за философски изследвания към БАН, С., 2009, с. 5. Цит. по Тутеков, Св., “Богословски отговор на едно постмодерно предизвикателство” // Личност, общност, другост, ВТ, 2009, с. 277.

Научният архив поддържа инициативата за отворен достъп OAI 2.0 с начален адрес: http://da.uni-vt.bg/oai2/