„Допринос академика Димитриjа Богдановића у истраживању богословља светог Јована Лествичника”


Тутеков, Свилен (2007) „Допринос академика Димитриjа Богдановића у истраживању богословља светог Јована Лествичника” Сб. "Српска теологиjа у двадесетом веку: истраживачки проблеми и резултати", кн. 2, Београд (Република Сърбия).


 Личността на академик Димитрие Богданович има важно място в развитието на сръбската богословска мисъл през ХХ век. В същността си неговите византологични изследвания са успешен опит за тълкувание на православното духовно предание във всички негови димензии – богословски, философски, литературни, културологични. Ключово място в тези негови изследвания заема докторския му рад “Св. Йоан Лествичник във византийската и старата сръбска литература”. Това капитално дело може да бъде оценено в две посоки: 1) то е първото цялостно изследване на богословското учение и мястото на Лествицата върху византийско-славянската духовна и литературна традиция и 2) това дело служи като своеобразна основа за по-нататъшните изследвания на богословието на св. Йоан Лествичник както на Изток, така и на Запад. Освен своето дело, академик Богданович превежда и лествицата на съвременен сръбски език и по този начин доближава съвременния човек до литературното наследство и духовното богатство на православното светоотеческо предание. Тук аз ще се опитам да посоча няколко ключови елемента от делото на академик Богданович, които свидетелстват за неговия принос в изследването на богословието на св. Йоан Синайски и неговата знаменита Лествица. 1. Преди всичко трябва да се посочи, че академик Богданович разглежда въпроса за Лествицата и нейния автор не само в рамките на традиционния историко-текстологичен и литературен подход, а интегрира тази проблематика в един по-цялостен богословско-духовен контекст. Въпросите за произхода, структурата, стила, езика и съдържанието на Лествицата могат да бъдат правилно разбрани само в рамките на духовния опит на православното подвижничество, а въпросите относно личността и живота на св. Йоан служат като херменевтичен ключ за правилното богословско тълкувание на проблематиката в Лествицата. Проф. Богданович се включва в актуалната за неговото време дискусия относно хронологията на живота на св. Йоан и доказва по неоспорим начин, че става дума за автор от VІІ век - позиция, която следват всички по-нататъшни православни изследователи на Лествицата (Христос Янарас, еп. Калист Вер, о. Джон Хрисавгис). Според еп. Калистос този факт допринася в учението на св. Йоан да се види един богословско-аскетически синтез, в който могат да се открият много сходни характеристики с христоцентричния синтез на св. Максим Изповедник, макар и на различни езици - първият на аскетически, а вторият - на догматически. 2. Като важен принос можем да посочим направения от проф. Богданович задълбочен анализ на органичната връзка между Лествицата и целокупното православно духовно-подвижническо предание. А) Изследването на източниците и влиянията в Лествицата дава възможност да се разбере начина, по който тя интегрира отделните елементи на традицията, а оттам и основните характеристики на нейния богословски синтез. Този предански подход позволява преодоляването на едностранчивите историософски или литературни подходи и особено опитите на редица западни учени да видят в св. Йоан само един продължител на духовната традиция на Евагрий Понтийски (най-вече поради сходството в терминологията). Комплексният предански приступ на проф. Богданович му позволява да види в Лествицата органичния богословски синтез на православното подвижническо предание от ІV-VІІ век - синтез, който носи печата на духа на пустинните отци и св. Макарий Египетски, използва терминологията на Евагрий Понтийски и интегрира духовните постижения на великите подвижници от V и VІ век (св. Диадох Фотикийски, авва Варсануфий и авва Доротей). По такъв начин проф. Богданович “документира” източниците и влиянията в Лествицата, която я превръщат в уникално дело за аскетическото богословие на православния Изток. Б) Освен “източниците” на Лествицата, проф. Богданович изследва мястото и ролята на Лествицата за развитието на византийската богословска традиция – с особен акцент върху св. Симеон Нови Богослов и св. Григорий Палама – и влиянието й върху литературната традиция във Византия и средновековна Сърбия. Така той очертава още една характеристика от методологията на изследването на Лествицата: тя трябва да бъде тълкувана посредством богословските предпоставки на многовековната духовна традиция на исихазма и следователно като негов автентичен израз през VІІ век. 3. В своето изследване проф. Богданович представя дълбок богословски анализ на учението на св. Йоан Лествичник, като последователно разглежда амартологията, аретологията като път към светостта, особеностите на монашеския живот и психологията в Лествицата. Тук е важно да се подчертае, че в това изследване проф. Богданович следва един синтетичен подход към отделните богословски, антропологични и аскетически аспекти от учението на св. Йоан и този подход носи основните белези на неопатристично богословие. Този подход е свободен от схематизма на традиционното школско богословие и се развива в контекста на органичното единство на богословие и аскетика, на догматика и етика, които намират своя синтез в опитно основаната антропология на аскетическото богословие. Когато анализира амартологията и аретологията - основните антропологични теми в Лествицата – проф. Богданович преодолява обичайните моралистични и психологически подходи, които доминират в традиционното школско богословие от неговата доба, а представя тяхното дълбоко духовно (=онтологично-екзистенциално) съдържание с богословска проницателност и трезвост. Отсъствието на рационалистични формулировки за греха и добродетелта говори за един своеобразен апофатически подход, който изследва преди всичко дълбоките богословски и екзистенциални измерения на аскетическата антропология, която се открива в опита от динамичното израстване в светостта и обожението. Тук херменевтиката на духовния живот открива в опита на православното подвижничество благодатното преобразяване на човешката природа по пътя към светостта и обожението, т.е.опитното потвърждаване на динамичната православна антропология. Затова и богословският анализ на отделните страсти и добродетели не е сведен до схематично феноменологично описание, а по-скоро следва екзистенциалния път на човека по лествицата на съвършенството до цялостното преобразяване на човека в Христос чрез съдействието на благодатта. Именно чрез този богословски анализ проф. Богданович успява да представи идеята за синергизма като основна идея, инкорпурирана в цялостната структура и духовно съдържание на Лествицата. Днес можем да кажем, че тази тема има темелно методологическо значение за правилното разбиране на богословското учение на св. Йоан Лествичник. Проф. Богданович представя богословското учение на св. Йоан Лествичник във връзка с основните принципи на православния монашески аскетизъм. Той обаче не просто описва началата на монашеския живот, а открива тяхния духовен и богословски смисъл и значението в контекста на православната антропология и сотириология. По такъв начин аскетико-мистичният опит на Лествицата няма някакво морално-психологическо и индивидуалистично съдържание, а е преживяване и опит с диалогичен и кинониен характер, благодатен опит, който потвърждава исторически есхатологичния дар на общението с “невеществената светлина” (= нетварните енергии). В своето изследване на лествицата проф. Богданович остава верен на своя преданско-богословски подход към нейното богословско учение; остава пример и образец за православен учен с неопатристичен дух и етос. Неговото капитално дело е една от първите крачки по пътя на отговорния подвиг, който трябва да извърви съвременната богословска мисъл: да изтълкува екзистенциално светите отци и да пренесе техния етос в съдържание на живота на съвременния човек.
  Студия
 акад. Димитрий Богданович, св. Йоан Лествичник


Хуманитарни науки
Хуманитарни науки Философия
Хуманитарни науки Религия и теология

Humanities
Humanities Philosophy
Humanities Religion and Theology

 Издадено
  4919
 Свилен Тутеков

Научният архив поддържа инициативата за отворен достъп OAI 2.0 с начален адрес: http://da.uni-vt.bg/oai2/