Битката при Адрианопол от 14 април 1205 г. в контекста на средновековното военно изкуство. – В: Сб. от научна конференция "800 години от битката при Одрин", Шумен, април 2005. Шумен: "АКСИОС", 2007, с. 96-108. ISBN 978-954-310-026-2. COBISS.BG-ID - 1243271908


Иванов, Ивелин (2007) Битката при Адрианопол от 14 април 1205 г. в контекста на средновековното военно изкуство. – В: Сб. от научна конференция "800 години от битката при Одрин", Шумен, април 2005. Шумен: "АКСИОС", 2007, с. 96-108. ISBN 978-954-310-026-2. COBISS.BG-ID - 1243271908 Шумен


 Битката при Адрианопол от 14 април 1205 година привлича вниманието на медиевистите и военните историци и е подробно описана и анализирана в българската историография. Същата битка е слабо представена в западноевропейската историография и отсъства в много от значимите изследвания на военното дело пред средновековието от края на XIX век до наши дни. Този факт поражда естествения въпрос защо тази битка не се поставя сред основните военни събития на средновековието? Още повече че тя е свързана с важни политически събития в историята на България, Византия и с известния Четвърти кръстоносен поход от 1202–1204 година. Ако се абстрахираме от емоционалните мотиви и оценки и традиционното противопоставяне и съперничество между европейския Изток и Запад от Средновековието до наши дни, можем да потърсим отговор на този въпрос чрез анализа на това сражение в контекста на средновековното военно изкуство. Този анализ би могъл да доведе до аргументи за и против мястото и ролята на това сражение в еволюцията на войната и военното дело в средновековна Европа. В обобщение авторът достига до следните изводи: В битката при Адрианопол била приложена традиционна тактика на влизане в сражение с няколко, в случая четири отряда. Основната тактическа грешка на латинците била в значителното отдалечаване от лагера и от стрелковото прикритие, при което леката куманска конница и българската пехота можели да използват изцяло тактическите си предимства по отношение на рицарската конница: раняване и избиване първо на конете със стрели и копия, от разстояние, а след това унищожаване на рицарите. Ако изворите отразяват обективно началото на битката – около обяд или ранния следобед, както и нейния край – около 16 часа, то сражението било доста продължително на фона на сраженията в разглежданата епоха. Това свидетелства косвено за продължителна съпротива от обкръжените и спешени рицари. Популярната представа, че спешеният рицар бил лесна плячка не отговарят на действителността, тъй като спешаването на рицарите често било предприемано целенасочено още от края на XI и началото на XII век. Конният рицар бил по-ефективен в нападение, докато спешеният рицар бил изключително ефективен в отбрана. Това може да обясни в значителна степен продължителността на битката при положение, че кръстоносната армия не била многочислена. Твърде възможно е големият брой жертви сред латинците да е резултат и от упоритата им съпротива, която допълнително ожесточила куманите и българите. Ако приемем средно аритметичното число на загубите според Вилардуен и Клари, най–вероятният брой на загубите е около 200 – 220 рицари (140+300 = 440 : 2 = 220 ), без убитите от незнатен произход. На фона на броя на жертвите сред знатните през XII и в началото на XIII век, тези загуби били високи не само като абсолютен брой, но и като процент от общата численост – в случая над 90% от участвалите в сражението рицари. Този процент на загуби определя битката при Адрианопол като кръвопролитна, тотална война, която била рядко срещана в Европа през разглеждания период. Високата численост на жертвите от тази битка имала характер и на политическо послание от страна на Калоян към латинските барони в Константинопол. Последствията от битката при Адрианопол от 14 април 1205 година се измерват не толкова с количествените загуби на латинците, колкото със силния политически и военен удар върху латинската власт в Константинопол. В същото време битката няма повратен характер и не заема особено място в историята и еволюцията на военното изкуство. Тази битка представя прилагането на западноевропейския начин на воюване в едни нови, но отчасти познати за латинците условия. Тя не е белег за упадък и неефективност на западното рицарство и неговата тактика. Ударът бил най-вече психологически, тъй като куманите и българите водели тотална, изключително кръвопролитна война. Но дори и това не било новост, тъй като рицарската война в католическа Европа не измествала напълно смъртоносната война. Гореизложеното би могло, в известна степен, да обясни отсъствието на тази битка в генералните трудове, посветени на еволюцията на средновековното военно изкуство. Но то, разбира се, не оправдава отсъствието на битката при Адрианопол от 14 април 1205 г. от списъка на значимите сражения, тъй като тя предизвикала значими политически промени в Югоизточна Европа.
  Статия
 кръстоносци, Четвърти кръстоносен поход, битка при Адрианопол, цар Калоян, император Балдуин, тактика, въоръжение, военно изкуство




 Издадено
  3457
 Ивелин Иванов

2. В: Curta, Florin. Eastern Europe in the Middle Ages (500–1300). Brill’s Companions to European History, volume 19. Brill: Leiden/Boston, 2019, р. 686. ISBN: 978-90-04-39519-0

1. VASILE MĂRCULEȚ.Campania antilatină vlaho-bulgaro-cumană din ianuarie 1206. Bătălia de la Roussion (31 ianuarie 1206). – REVISTA DE ISTORIE MILITARĂ, nr. 1-2, 2017, pp. 1-10. ISSN 1220-5710 Цит. с. 3. http://ispaim.mapn.ro/app/webroot/fileslib/upload/files/RIM/RIM%201-2%202017.pdf

Научният архив поддържа инициативата за отворен достъп OAI 2.0 с начален адрес: http://da.uni-vt.bg/oai2/