Кастелът, рицарят и войната в кралство Франция (Х-ХII в.).


Иванов, Ивелин (2004) Кастелът, рицарят и войната в кралство Франция (Х-ХII в.). – История, 2004, кн. 6, година ХII, с. 35-43. Print ISSN 0861–3710. COBISS.BG-ID - 1119643620


 Статията разглежда общите промени във военното дело на прехода между първото и торото хилядолетие след Христа в земите на Francia Occidentalis– появата на каменните кастели, оформянето на рицарството като специфична социална и военна група, и промените във военнто дело през въпросния период. На първо място, авторът се спира на ролята на кастелите и кастеланизацията. Според някои автори, кастелите се появили в периода между 920 и 1020 годин което дава основаниеза за използване на термините "кастеланска система" и "кастеланска революция". Кулминацията на тази кастеланска революция била около 1000-та година а основната промяна била извършена през 20-те години на XI век, когато се появили частните кастели. В периода 1020-1050 година техният брой се увеличил и това положение просъществувало най-общо до 1200 година и в най-силна степен в земите на Бургундия, Ил дьо Франс и по поречието на река Лоара. Наследявайки старите публични права на бана, кастеланите поели в свои ръце събирането на някои от старите публични такси като custodia или guarda а понякога и pedagium (такса за охрана и защита на главните пътища) или такса за военна помощ при опасност. На следващо място, статията разглежда появата на рицарството. Политическия разпад, децентрализация и кастеланизацията катализирали настъпването на нова епоха в развитието на войната и военното дело в земите на западните франки. През този период тежкият конник, въоръжен с копие и меч и защитен с шлем, броня и щит започнал да доминира в битките. В История на Франция от Рихер Реймски от края на X век често се среща наименованието milites peditesque, което означава, че войнът бил вече конник. Същият автор говори и за ordo equestris и ordo militaris. Монополизирайки военната техника и престиж, milites се превърнали не само в професионални войни, но и в господстващ елемент в социалната структура. В резултат от кастеланизацията и оформянето на рицарското съсловие, войната придобила нови измерения и тенденции. Основната тенденция в този период била централното присъствие на milites и увеличаването на техния брой. До ранния XI век демографското ниво, политическата фрагментация, икономическата стагнация и ограничеността на монетното обръщение ограничавали числеността на milites, но около 1050 година започнала съществена промяна. Завладяването на Англия през 1066 година и Първият кръстоносен поход (1096-1099) привлекли голям брой рицари, но когато подготвяната кампания не била толкова атрактивна, всеки предтекст от юридически или друг характер бил използван за отклоняване от военни задължения. В заключение, авторът отбелязва, че периодът X−XII век бил свързан с важни промени в характера на войната и военното дело, но най−важния резултат от тези промени бил оформянето на воюващите (bellatores) като професионално военно съсловие с ключови позиции в политическата, административната и икономическата структура на средновековното френско общество.
  Статия
 Средни векове, кастели, война, рицари




 Издадено
  3452
 Ивелин Иванов

Научният архив поддържа инициативата за отворен достъп OAI 2.0 с начален адрес: http://da.uni-vt.bg/oai2/