Магията на кръглото число: Християнска Европа в очакване на хилядната година.


Иванов, Ивелин (2003) Магията на кръглото число: Християнска Европа в очакване на хилядната година. – LiterNet, 08.10.2003, № 10 (47) Online ISSN 1312-2282


 Статията анализира редица свидетелства за обстановката и настроенията на Запад около хилядната година от въплъщението на Спасителя в писмени извори. В обобщение, авторът представя следната позиция по спора за хилядната година. Според него, не може да бъде пренебрегнато или отречено съществуването на преки и косвени доказателства, свидетелстващи че в годините предшестващи 1000 г.н.е. в Западна Европа съществували настроения и прояви в очакване на 1000-та година като край на света. Освен това изворите са съхранили сведения за засилване на тези очаквания в навечерието и през годината 1033 г.н.е., която всъщност се е приемала като 1000-на, но от Разпятието и Възкресението. В същото време съществуващите писмени сведения не доказват масовостта на тези очаквания и много често свидетелстват за комплексния характер на причините и събитията, породили тези настроения. Ето защо изследователят остава с впечатление, че понякога Хилядната година е един от многото фактори за разрастването на апокалиптизма или просто се използва от хронистите, които сами я свързват с необичайни и според тях апокалиптични, божествено провокирани социално-обществени явления и природни катаклизми. Тук трябва да отбележим също, че миленаристичните настроения се разпостранявали основно сред обикновеното селско и градско население, нисшия клир и духовенството, т.е. те имали ограничено и социално обусловено разпостранение. Вярно е, че има и косвени доказателства за разпостранинието на миленаризма и сред аристокрацията (най-вече светска), но все пак неговата най-благодатна почва били низините на средновековното общество. В края авторът отбелязва, че не точно 1000 г.н.е. а периодът между 1000 г.н.е. и 1033 г.н.е имал особено и много важно значение за духовно-религиозните нагласи и настроения на широки слоеве от обществото, които свързвали този юбилей с традиционно битуващи миленаристки и апокалиптични очаквания. Хилядната година (1000 г.н.е) била само една от многото конкретни хронологически дати в този неспокоен и тревожен период от историята на латинския европейски Запад. В същото време Византия била далеч от силата и масовостта на тези нагласи и в нея Хилядната година не била белязана със силни апокалиптични очаквания. Абсолютизирането и преувеличаването на значимостта на Хилядната година е в значителна степен плод на нашия стремеж към генерални анализи и обобщения, но не бива да чабравяме, че по това време латинския свят и най-вече френските земи били една доста пъстра мозайка от отделни владения с различни политически, социални и религиозни характеристики . Ето защо ние не можем да приемем горепосочените свидетелства на хронистите за общовалидни и универсално приложими и трябва да разглеждаме поставения проблем само в конкретни и ограничени териториални рамки. В този смисъл ужасът от хилядната година като обща характеристика на обстановката в Западна Европа в навечерието и след 1000 г.н.е. е един от множеството митове в модерната историография.
  Статия
 миленаризъм, хилиазъм, средновековие




 Издадено
  3448
 Ивелин Иванов

1. Степанов, Цветелин. В очакване на Края: Европейски измерения, ок. 950- ок. 1200. София: УИ „Св. Климент Охридски”, 2016, с. 325. ISBN: 9789540740812

Научният архив поддържа инициативата за отворен достъп OAI 2.0 с начален адрес: http://da.uni-vt.bg/oai2/