Elias Canettis Namenspoetik oder die Todesfeindschaft. In: Mediator: Series of the Center for Jewish Culture and Civilization. Rousse: Univ. of Rousse, 1999, № 1, S. 17-21.


Ангелова, Пенка (1999) Elias Canettis Namenspoetik oder die Todesfeindschaft. In: Mediator: Series of the Center for Jewish Culture and Civilization. Rousse: Univ. of Rousse, 1999, № 1, S. 17-21. Rousse: Univ. of Rousse.


 Канетиевата поетика на имената и саморефлексия като враг на смъртта. Като враг на смъртта – на най-силната власт – Канети разбира себе си в най-общия смисъл на думата, създавайки по този начин огромни проблеми на интерпретаторите си. Този проблем е централен в творчеството на автора и се превръща за него във вид религия и „изходна позиция за ново учение за ценностите”. Това ново учение за ценностите, в което животът е безусловно първостепенна ценност, има своето социално измерение, като предлага пътища, които „да връщат към цялостния човек”. То има своя генезис в биографията на Канети и в отношението към собственото му име – още от малък Елиас Канети научава от братовчедка си, че името му е "странно" и че то означава, че някога той ще пътува с огнена колесница към небето . Той открива в името си есхатологичната мисия, заложена в канона на пророците – надеждата за радикално обновление и преустройство на света и на човека, за нова Земя и ново Небе, надеждата в пророка, носещ справедливост и преодоляване на съдбовната обреченост да се умира. Това обуслявя неговото особено отношение не само към собственото му име, но и своеобразната „поетика на имената”, която по-късно развива.
  Статия
 




 Издадено
  26811
 Пенка Ангелова

Научният архив поддържа инициативата за отворен достъп OAI 2.0 с начален адрес: http://da.uni-vt.bg/oai2/