Antiutopie als Destruktion der Utopie und des Dialogs bei Jura Soyfer: Methologische Vorüberlegungen. In: Jura Soyfer (1912 - 1939) zum Gedenken / Herbert Arlt/Klaus Manger (Hrsg.). St. Ingbert: Röhrig, 1999, S. 160-184. ISBN: 978-3-86110-222-9.


Ангелова, Пенка (1999) Antiutopie als Destruktion der Utopie und des Dialogs bei Jura Soyfer: Methologische Vorüberlegungen. In: Jura Soyfer (1912 - 1939) zum Gedenken / Herbert Arlt/Klaus Manger (Hrsg.). St. Ingbert: Röhrig, 1999, S. 160-184. ISBN: 978-3-86110-222-9. St. Ingbert: Röhrig.


 Антиутопията като деструкция на утопията и на диалога при Юра Зойфер. Изследванията на антиутопията като художествен и политически ангажимент по отношение на тоталитарни режими започват да занимават Ангелова както в изследванията й на Канети и Замятин, така и при „преоткриването” на творчеството на Юра Зойфер за съвременния читател. Краткият творчески път на това уникално явление в немскоезичната литература, родения в Украйна и починал в Бухенвалд Юра Зойфер, е показателен за съдбата на едно цяло поколение централноевропейски интелектуалци и творци на 20 век, които откриват в месианизма на комунистическата идеология заместител на религиозния месианизъм и същевременно убежище от заплахите на „кафявата чума”. Художествената проблематика на Юра Зойфер, беглеца от два тоталитарни режима, е сигнификантна за централноевропейската проблематика на първата третина на 20 век, но същевременно тя се вгражда в немскоезичните литературни традиции на 19 век. В пиесите си Зойфер представя „драмата – трагикомедията – на европейското съзнание на модерността в проблематичното времепространство, чрез загубата на настоящето за сметка на множество утопични възможности”. Структурата на пиесите на Зойфер може да бъде разглеждана като „антиутопическа”, като „негативна културна история” (Еди Лехнер), като гибелта на един утопично конструиран и многократно заслепен свят (Свършекът на света), като гибелта на отминалите утопии par excellence (Винета), като фалшивата илюзия за социален/социалистически?/ рай (Астория). „Астория” е горчивата антиутопия на Зойфер, деструкция на утопията като такава, където той също тематизира проблематиката на утопиите. Фикция и сценична действителност се свързват и преминават една в друга, минало и бъдеще се поставят под въпрос като възможни „убежища” на идеологиите. В този контекст може да се разглежда и деструкцията на диалога в драмите на Зойфер, където езикът не служи за комуникация, а за създаване на недоразумения: показателна в това отношение е ролята на папагала в две от пиесите му. Комуникационната структура и в четирите пиеси показва различни форми на деструкция на диалога и на неумението да се комуницира на междучовешко ниво, както и с настояще, минало и бъдеще. Амбивалентността между дистанция и идентификация, между спомняне и изтласкване представляват – с оглед тематизирането на проблематиката на утопиите – също и заиграване с измерението на извънлитературната действителност.
  Студия
 




 Издадено
  26810
 Пенка Ангелова

Научният архив поддържа инициативата за отворен достъп OAI 2.0 с начален адрес: http://da.uni-vt.bg/oai2/