Women and Nationalism: On the Position of Women in the Nationalist Movements of the Balkan Peninsula. In: Transl. by Dorothy J. Rosenberg. Los Angeles: Ucla Woman’s Law Journal, 1994, Vol. 5, № 1, p. 49-61.


Ангелова, Пенка (1994) Women and Nationalism: On the Position of Women in the Nationalist Movements of the Balkan Peninsula. In: Transl. by Dorothy J. Rosenberg. Los Angeles: Ucla Woman’s Law Journal, 1994, Vol. 5, № 1, p. 49-61. Los Angeles: Ucla Woman’s Law Journal.


 Жените и национализмът. За мястото на жените в националистични движения на Балканите. Докладът е изнесен и в UCLA в Лос Анжелис през 1994 г. Авторката се спира на следните аспекти: 1. Възникване на нации и държави на Балканите. Позовавайки се на Андрей Пантев и Мариана Йовевска, Ангелова проследява „етногенетичната концепция” за създаването на нациите (националноосвободителни борби) на Балканите, която протича паралелно със създаването на държавите. Друга особеност на Балканите е свързването на националноосвободителното движение с просвещенски, респ. възродителни процеси, които в различните страни обаче имат различна времева фиксация в миналото според съответните исторически претенции за бившо величие (за Гърция това е Древна Гърция, за Румъния – Римската империя, за България – Средновековна България) и по този начин всяка от тези страни открива своето историческо минало. Тази особеност характеризира историческите предпочитания и насоченост на балканските страни, докато на Запад историческите примери от Античността или от Средновековието са свързани съответно с определени образи за света (Просвещението и Класиката имат своите предпочитания към Античността, Романтизмът – към Средновековието). От особено значение в тази концепция за света е, че докато на Запад „ренесанса” и просвещението преоткриват човека и индивида, тяхното развитие води към индивидуализъм, в балканските възрожденски процеси се преоткрива нацията и отделната личност намира мястото си в „служба” на националния идеал като служеща част в националната цялост. Отделната личност не е „част” от цялото, а е хомоморфна на цялостта (Лотман); 2. Основите на всички национализми са телеологично-теологични, като на Балканите този теологически момент се обвързва още по-силно с държавността, респ. с предстоящата държавност поради характерния за православието цезаропапизъм, където църквата е така да се каже „в служба на държавата” (П. Мутафчиев). По този начин националноосвободителните борби придобиват религиозни форми и често явление на Балканите е участие на дякони и други „божи служители” в тези националноосвободителните движения. Тук много ясно може да се наблюдава превръщането на национализма в религия. „Безсмъртието” се постига не само по религиозен път, но и по революционно-религиозен път. Църковната консолидация в този православен регион се осъществява паралелно с езиковата консолидация (разделянето на езиците) и респ. с национално-държавната консолидация и по този начин национализмът се превръща в държавна религия. Така създаденото на Балканите понятие за нация и национализъм проявява забележителна резистентност и на него не са му повлияли дори две световни войни; 3. Определянето на ролята на жената в националистическите концепции: в този тип средновековно ориентиран образ за света, при който общностното мислене е поставено като най-висша ценност в национално теологичния светоглед, се конципира и ролята и мястото на жената: тя трябва да служи както на цялостта, така и на мъжа, т.е. нейното място е в двойна зависимост. Забележително е, че възрожденските писатели (Петко Славейков, Любен Каравелов) отделят особено внимание на ролята на жената, като същевременно в този период възникват и много женски сдружения (Маргарита Чолакова). При тези движения обаче не става въпрос за индивидуална, камо ли женска свобода, а за служба на семейството, на нацията и на цялото „отечество любезно”. Авторката се спира на няколко образа на жената от този период: ролята на майката за репродукция и рекрутиране на нацията, войнишката майка и на ролята на езика и литературата при сигнифициране на тези роли. В един „Екскурс за строителството на Европейския дом” се обръща внимание на „езиковите игри” през деветдесетте години и на обединителните и разединителни процеси, които протичат в Европа: от една страна обединение и падане на граници, от друга страна, отново на Балканите, разединение и издигане на нови граници, като свързва тези явления с различията в „представите за света” и ролята на национализмите в Европа и на Балканите.
  Статия
 




 Издадено
  26796
 Пенка Ангелова

Научният архив поддържа инициативата за отворен достъп OAI 2.0 с начален адрес: http://da.uni-vt.bg/oai2/