Hermann Hesses Wandlung in den Jahren 1914-1919 oder Der Weg zum Demian. In: "... einen Stein für den grossen Bau behauen": Studien zur deutschen Literatur / [Universitas Wratislaviensis. Red. t. Eugeniusz Klin ; Marian Szyrocki]. Wrocław: Wydawn. Uniw. Wrocławskiego, 1993, S. 321-330. ISBN: 83-229-0886-5.


Ангелова, Пенка (1993) Hermann Hesses Wandlung in den Jahren 1914-1919 oder Der Weg zum Demian. In: "... einen Stein für den grossen Bau behauen": Studien zur deutschen Literatur / [Universitas Wratislaviensis. Red. t. Eugeniusz Klin ; Marian Szyrocki]. Wrocław: Wydawn. Uniw. Wrocławskiego, 1993, S. 321-330. ISBN: 83-229-0886-5. Wrocław: Wydawn. Uniw. Wrocławskiego.


 Студията е публикувана в юбилейния сборник за полския германист Герхард Кожелек. Разглежда ранното творчество на Херман Хесе и пътя му към романа “Демиан”, с който започва «зрелия период» на автора. В първата част се представя в продукционно-естетически план връзката между биографичните предпоставки и творческия път на автора, автобиографичните препратки, които в по-късните произведения се превръщат и в интертекстуални авторефлексии. Херман Хесе е автор, който преминава през няколко «кризи» в живота си и който тематизира тези кризи в произведенията си. Като обект на едно авторитарно образование на новосъздалата се германска държава в края на 19 век бъдещият нобелист избягва от училище и не завършва гимназиално образование, като сам се образова в традицията на немската класика и романтизъм. По този начин с ранното си творчество той става един от водещите автори, представящи конфликта на поколенията и унищожаващите личността методи на авторитарното, служещо на милитаристичната правителствена политика образование на краевековието в Германия. Първата световна война за него е свързана с трикратна криза - политическа, индивидуална и семейна, поради което той прибягва към психоаналитично лечение при един ученик на К. Г. Юнг, включвайки психоанализата и в творчеството си. Това оказва решаващо значение върху събитийната структура на произведенията му. Докато в ранните произведения протагонистите му са в някаква степен жертва на обществените и образователни структури, след 1917 г. те започват да се еманципират, да търсят и намират пътя към себе си. Това води до преосмисляне на понятието за «действителността» и общността и за мястото на личността в тази общност. Хесе поема един път на формиране на личността, който по примера на немските романтици – Новалис, Шлегел, Хофман – може да бъде определен като «път навътре» (Weg nach Innen) в търсене на заложените възможности и способности на отделната личност. Външната социално-политическа действителност той определя като «така наречена действителност», докато истинската действителност търси в духовното измерение на хуманистичната традиция, във въображението и способността за съждение на отделната личност. Още в началото на този «поврат» в мисленето му и в структурата на произведенията му пътят «навътре», овътрешняването е свързан и с търсене на път «навън», към една общност на единомишленици. Първият опит за описание на такава «общност» е «домът на г-жа Ева» в романа “Демиан”, в който се стилизира «женското начало» като важно измерение на общочовешкото. В следвоенната обстановка “Демиан” се превръща в «бестселър» и бива многократно преоткриван в кризисни политически ситуации и в други страни. С “Демиан” Хесе създава основната «схема» на произведенията от зрелия си период, създава «вярата» на своя живот, която се изразява в търсенето на индивидуалното осъществяване и утопията за общността на единомишлениците.
  Статия
 




 Издадено
  26791
 Пенка Ангелова

Научният архив поддържа инициативата за отворен достъп OAI 2.0 с начален адрес: http://da.uni-vt.bg/oai2/