Aspekte der Weltmodelierung in Kafkas Romanen. In: Német filológiai tanulmányok = Arbeiten zur deutschen Philologie, 1991. Jg. 20, S. 85-102.


Ангелова, Пенка (1991) Aspekte der Weltmodelierung in Kafkas Romanen. In: Német filológiai tanulmányok = Arbeiten zur deutschen Philologie, 1991. Jg. 20, S. 85-102. Budapest: Német filológiai tanulmányok.


 Аспекти на светомоделирането в романите на Кафка е докладът, с който П. Ангелова участва в мултилатералната конференция в Дебрецен, Унгария, през юни 1989 г. Проблематичното възприемане на действителността като сигнификат на повествованието е изходната позиция, от която авторката разглежда трите романа на Кафка. Амбивалентността и амбигуентността на събитийните и смислови структури на романите са израз на сблъсъка между две инкоменсурабилни/несъизмерими мисловни и ценностни системи, които в романа “Америка” приемат формата на континенти: системата на Новото време (Европа) и на Модерността (Америка). В романите те се организират около търсенето на „Закона” и на „Истината” от страна на протагонистите. Многозначността и амбивалентността на сигнификанта, на символите, отговаря на многозначността и амбигуентността на сигнификата (възприеманата от протагонистите действителност). Това противоречие намира израз в сравняването на творчеството на Кафка с „Янусово лице”, чиято двуличност и двуизмеримост се обуславя от погледа към миналото и към настоящето. По този начин Повествователната перспектива поема функцията на структуриране на времето, тя флуктуира между различните „мигове” на възприемане, улавя ги и ги представя като „световен театър”, „който не понася външна гледна точка” (Адорно), тъй като наблюдателят е вътре в събитийността и не е способен да се издигне над нея и да направи обзор на нейните времепространствени взаимовръзки (Бенямин). Повествованието при Кафка „снема” действителността в нейното абсолютно настояще като насочен към всеки отделен миг обектив, за който е невъзможен поглед към миналото или бъдещето. Парадигматичната структура на романите дава възможност да се проследят вариациите на различните събитийни структури както на микро-, така и на макро-ниво, като на различните нива се осъществява една авторефлексия на романното действие. Особено внимание се обръща на комуникативната структура на романите като израз на инкоменсурабилността на световете и като пресечна точка на трите вида интерпретационни подходи: продукционно-естетически, структурно-функционален и рецепционно-естетически. На тази база се обясняват и „недоразуменията”, разминаването в интерпретациите на всички тези нива.
  Студия
 




 Издадено
  26782
 Пенка Ангелова

Научният архив поддържа инициативата за отворен достъп OAI 2.0 с начален адрес: http://da.uni-vt.bg/oai2/