Три пътя към творчеството на Кафка. В: Литературна мисъл: двумесечно списание за естетика, литературна история и критика. София: БАН, 1988, № 8, с. 77-98. ISSN - 0324-0495. COBISS.BG-ID - 1119649508.


Ангелова, Пенка (1988) Три пътя към творчеството на Кафка. В: Литературна мисъл: двумесечно списание за естетика, литературна история и критика. София: БАН, 1988, № 8, с. 77-98. ISSN - 0324-0495. COBISS.BG-ID - 1119649508. София: БАН.


 В студията си „Три пътя към творчеството на Кафка” П. Ангелова предлага един обстоен преглед на огромната маса критическа литература за творчеството на Кафка, която многократно надхвърля обхвата на това творчество, като подрежда този преглед в трите вида анализ, които тя приема и като подстъпи към динамичния комплекс автор-текст-текст-читател: продукционно-естетическия, структурно-функционалния и рецепционно естетическия. Чрез рецепционно-естетическия анализ в интерпретационните схеми навлиза и измерението на съвременността на читателя/реципиент и предпоставките за актуализация на прочита, както и за „недоразумения” от интеркултурен характер – едно понятие, което авторката поема от лингвистиката и прилага и в литературознанието. Историческо-генетичен е анализът, който се занимава с отношението автор-текст, структурно-функционален е анализът, който разглежда даденостите на текста в тяхната цялост и единство и тяхното функционално предназначение за изказа на произведението. При разглеждането на рецепцията на Кафка П. Ангелова се спира на рецепцията в марксисткото литературознание, за да покаже влиянието, което Кафка оказва върху развитието на този тип литературна естетика. 1. При биографичното начало авторката се спира на психологическото направление, теологически ориентираните биографични интерпретации и на социално ориентираните, като се спира по-задълбочено върху социално-историческите и индивидуално-биографическите фактори за литературната контекстуализация на творчеството на Кафка: езиковата ситуацият в Прага, семейната среда и литературния контекст на неговото съвремие. 2. В марксистката рецепция са проследени три етапа: А) дебатите от 40-те години, водени от Валтер Бенямин, Бертолт Брехт, Т. В. Адорно и Герхард Шолем, както и спорът за реализма, воден от Ана Зегерс и Георг Лукач в контекста на т.н. социалистически реализъм”; Б) рецепцията на Кафка в социалистическата литература и литературознание през 50-те и 60-те години, с представители от ГДР, СССР и австрийския литературовед-марксист Ернст Фишер; В) Новият полъх в издателската политика и в критиката след седемдесетте години, като се спира на римери от ГДР, съветската и българска критика. Посоченият исторически преглед не само показва процеса на движение и самодвижение на творчеството на Кафка в многоликостта на рецепционния процес, но онагледява и основните етапи в развитието на марксистката литературна мисъл, като показва решаващото значение на творчеството на Кафка в този процес. 3. При структурно-функционалните особености П. Ангелова тръгва от изключителната „еднородност” (Богданов), с която се характеризира светът на Кафка и ни разкрива нейните основни актанти и значението на повествователната перспектива за нееднозначността на тълкуванията.
  Статия
 




 
  26778
 Пенка Ангелова

Научният архив поддържа инициативата за отворен достъп OAI 2.0 с начален адрес: http://da.uni-vt.bg/oai2/