Paradigmatische Struktur und semantische Isotopien in nichtlinearen Erzähltexten. In: Sprach- u. literaturwissenschaftliche Aspekte bei der Interpretation literarischer Texte. Beiheft des Germ. Jahrbuches der VR Bulgarien. Germanistisches Jahrbuch DDR - VRB: Beiträge aus Lehre und Forschung / hrsg. vom Deutschlektorat beim Kultur- und Informationszentrum der DDR in Sofia. Sofia: Deutschlektorat, 1987, Bd. 1, S. 93-102.


Ангелова, Пенка (1987) Paradigmatische Struktur und semantische Isotopien in nichtlinearen Erzähltexten. In: Sprach- u. literaturwissenschaftliche Aspekte bei der Interpretation literarischer Texte. Beiheft des Germ. Jahrbuches der VR Bulgarien. Germanistisches Jahrbuch DDR - VRB: Beiträge aus Lehre und Forschung / hrsg. vom Deutschlektorat beim Kultur- und Informationszentrum der DDR in Sofia. Sofia: Deutschlektorat, 1987, Bd. 1, S. 93-102. Sofia: Deutschlektorat.


 Парадигматична структура и семантични изотопии в нелинеарни повествователни текстове е резултат на петгодишните интердисциплинарни търсения на авторката. Тук тя създава интерпретационен модел, който прилага в първия си хабилитационен труд при изследването на творчеството на Кафка. На базата на опозицията линеарно vs. парадигматично повествование П. Ангелова дава определение на парадигматичното повествование в модерния роман като резултат от „допира с непрекъснато променящото се настояще” (Бахтин). Понятието „парадигматични повествователни структури” конкретизира нелинеарното повествование като движение към рекурсивност на основни повествователни структури, варииращи определена събитийна структура в различни модификации на постоянно променящото се възприятие на действителността. Като най-малката единица, в която се осъществява действие, е определена „събитийната структура”, която определя микроструктурата на парадигматичното повествование, което от своя страна се рефлектира в макроструктурата на романа. В тези най-малки събитийни единици са представени парадигматично характеристиките на макроструктурата на текста: повествователните и структуриращи методи, характеристиките на хронотопа, както и перспективирането на повествованието и повествователните техники. В смисъла на проблематизирането на гледната точка на повествователя в 20 век (Бенямин, Адорно) този тип парадигматично повествование отговаря на възприемането и „разпада” на възприемането на действителността (Хофманстал) през 20 век в безброй взаимодопълващи се и взаимоизключващи се „моментни снимки”. По-нататък П. Ангелова се спира на парадигматичната синтактика в нейната рекурсивност и градираща се авторефлексия на текста и на семантичните връзки в текста, които представя чрез комуникационен модел, въведен от Карман. В този смисъл тя търси и комуникационно-естетическото измерение на парадигматичната рекурсивност на текстовете, като свързва трите типа интерпретация: историческо-генетична (продукционно-естетическа), структурно-функционална и рецепционно-естетическа.
  Статия
 




 Издадено
  26775
 Пенка Ангелова

Научният архив поддържа инициативата за отворен достъп OAI 2.0 с начален адрес: http://da.uni-vt.bg/oai2/