Zur Friedrich-Schlegel-Rezeption Bachtins. In: Roman und Gesellschaft: Internationales Michail-Bachtin-Colloquium / Friedrich-Schiller-Universität Jena. Jena: Abteilung Wissenschaftliche Publikationen der Friedrich-Schiller-Universität, 1984, S. 137-144.


Ангелова, Пенка (1984) Zur Friedrich-Schlegel-Rezeption Bachtins. In: Roman und Gesellschaft: Internationales Michail-Bachtin-Colloquium / Friedrich-Schiller-Universität Jena. Jena: Abteilung Wissenschaftliche Publikationen der Friedrich-Schiller-Universität, 1984, S. 137-144. Jena: Abteilung Wissenschaftliche Publikationen der Friedrich-Schiller-Universität.


 В статията се доказва, че Бахтин е познавал добре традицията на немския романтизъм и е приложил в своята теория за романа нейните трансцендентално-философски прозрения, че модерната литературна теория и поетика на романа, чийто основател е Бахтин, не би била мислима без постиженията на немския романтизъм. При това авторката се спира на три фактора, оказали влияние върху Бахтиновата поетика: 1. Сходната рецепция на античността и взаимодействието между съдържание и форма, т.н. „съдържателна форма” (Бахтин) и теорията на Фр. Шлегел за романтичната ирония и романтичната поезия, като непрекъсната градация на форма и съдържание, при което на всяко ново ниво формата може да се превръща в съдържание; 2. Романтичната саморефлексивност на поетичния език в ”Поезия на поезията” кореспондира с Бахтиновата многоизмеримост на езика и интертекстуалност на романа. Бахтиновите „хибридни езикови конструкции”, които от композиционна гледна точка се приписват на един разказващ субект, в които обаче могат да се открият стиловете, „езиците” на повече повествователни гледни точки могат да се сравнят със авторефлективността и автореференциалността на „романтическата поезия”. И в двата случая рецепиентът бива въвлечен като активен субект в повествованието, който трябва да реконструира множествеността на гледните точки и интертекстуалността; 3. Особено очебийно сходство между двете теории може да се открие в представата за обхватността, в една подвижна и вечно променяща се тоталност на понятието “роман”, който обхваща както при Шлегел, така и при Бахтин различните творчески жанрове: новели, стихове, разкази, драматични сцени и т.н. Типологическото сродство, което става ясно от тези три фактора в романната теория на Бахтин и Шлегел показва продуктивността на една уникална рецепция на романтическата теория, създала в лицето на Бахтин нови основи за съвременната литературна теория.
  Статия
 




 Издадено
  26771
 Пенка Ангелова

Научният архив поддържа инициативата за отворен достъп OAI 2.0 с начален адрес: http://da.uni-vt.bg/oai2/