Masse und Individuum bei Zamjatin und Canetti. Typologische Betrachtungen über Zamjatins Roman "Wir" und Canettis Dramen. In: "Ein Dichter braucht Ahnen": Elias Canetti und die europäische Tradition; Akten des Pariser Symposiums, 16. - 18.11.1995. Hrsg. Gerald Stieg und Jean-Marie Valentin. Bern u.a.: Peter Lang Verlag, 1997. S. 173-192. ISBN: 978-3-906757-19-3.


Ангелова, Пенка (1997) Masse und Individuum bei Zamjatin und Canetti. Typologische Betrachtungen über Zamjatins Roman "Wir" und Canettis Dramen. In: "Ein Dichter braucht Ahnen": Elias Canetti und die europäische Tradition; Akten des Pariser Symposiums, 16. - 18.11.1995. Hrsg. Gerald Stieg und Jean-Marie Valentin. Bern u.a.: Peter Lang Verlag, 1997. S. 173-192. ISBN: 978-3-906757-19-3. Bern u.a.: Peter Lang Verlag.


 Типологични наблюдения за романа на Замятин "Ние" и драмите на Канети. Докладът е изнесен на симпозиума „Един поет се нуждае от предшественици. Елиас Канети и европейската традиция” в Париж през ноември 1995 г. Маса и индивид при Замятин и Канети е типологично сравнение между романа на Евгений Замятин „Ние” и драмите „Комедия на суетата” и „Предопределените” на Елиас Канети. Значението на Евгений Замятин за създаването на антиутопичната литература е било твърде дълго премълчавано и подценявано. С публикувания през 1924 г. роман „Ние” на английски език в Ню Йорк той оказва влияние на първите антиутопични автори. Не могат да се подминат сходствата между романа на Замятин и драмите на Канети. Не само употребата на цифрите като „идентификационен граждански номер”, триактантната структура на индивид и масовизация и употребата на огледалата насочват към евентуална рецепция при Канети, но и при двамата автори се среща притча за безизходицата на европейския дух, в която философската и теологичната перспектива разменят местата си. Типологичното сравнение авторката поставя на две нива: Критика на съвременността и антиутопия от една страна и Философските притчи за масата и индивида от друга. Когато утопистът започне своето дело да реализира своите възможни светове, той тръгва по пътя на световните конструкти, където неминуемо ще се срещне с понятието на Бога или неговите заместители. Антиутопистът може би ще се срещне с отцепилото се от Бога, ин-диви-дуализирано или ин-диаболизирано понятие. Тази отговорност поемат Замятин и Канети.
  Статия
 




 Издадено
  26715
 Пенка Ангелова

4. Alexander Schüller: Namensmythologie: Studien zu den Aufzeichnungen und poetischen Werken Elias Canettis. Berlin: De Gruyter - De Gruyter Oldenbourg, 2017. S. 184. ISBN: 978-3-11-049810-3.

3. Gerald Stieg: Revue Austriaca n°61: Elias Canetti à la Bibliothèque Nationale de France. Éditeur Presses universitaires de Rouen et du Havre. S. 12, 13, 15, 234. ISBN: 978-2-87775-428-6.

2. Konrad Feilchenfeldt (Hg.): Deutsches Literatur-Lexikon - das 20. Jahrhundert Teil: Bd. 5., Butenschön - Dedo / [die Mitarb. dieses Bd. Anke Hees ...]. Zürich/München: Verlag Saur, 2003, S. 71, 91-82. ISBN: 978-3-908255-05-5.

1. Christiane Chauviré: Aspects de la philosophie en Autriche. Editeur: Publications de l'Université de Rouen et du Havre (18 septembre 1997). S. 177. ISBN-13: 978-2877752305.

Научният архив поддържа инициативата за отворен достъп OAI 2.0 с начален адрес: http://da.uni-vt.bg/oai2/