По вълните на времето, Велико Търново, Изд. Фабер, 2019, 54 стр., ISBN 978-619-00-0935-1


Легкоступ, Пламен (2019) По вълните на времето, Велико Търново, Изд. Фабер, 2019, 54 стр., ISBN 978-619-00-0935-1 Изд. Фабер


 60 ГОДИНИ ПО ВЪЛНИТЕ или възможността да докоснеш хоризонта ,,В пристанището корабът е на сигурно място, но не за това са построени корабите..“ Уилям Шед Да се говори много и да се казва много не е едно и също. Само че за човек, осъществил в голяма степен бленуваната момчешка мечта за пътешествия, двете неща донякъде се припокриват. Което си е съвсем логично, още повече когато става въпрос за Пламен Легкоступ. Лично аз не разбирам как може човек да излезе от къщи (а за Пламен Светът е Големия дом) без предварително да изостри сетивата си, без нагласата да се допре до същността на непознатото1 – дори и само от любопитство. И ако приемем, че любопитството е основният детерминатор на тази експозиция, то тогава визуалната ,,словоохотливост“ и зрялата онтологична софистицираност на посланията ѝ ще ни се сторят съвсем тъждествени. Юбилейната изложба ,,60 х 60“ всъщност е хибридна конструкция: пътепис, автобиография в картини, цветно пиршество, мизансцен на творчески катарзиси и какво ли още не… Но в първичната си морфология това е Панорама. Панорамен екран, на който Пламен ,,прожектира“ битието си, позициите (и опозициите) на един съвременен Марко Поло, на творческа натура, неистово търсеща истините за света, а чрез тях – и истините за себе си... Опитът му за ,,нахлуване“ в далечни, понякога енигматични културни структури е абсолютно релевантен на идиоматичната същност на всеки творчески акт – опит за премоделиране на света, преосмисляне на конвенциите, експериментиране с различни похвати, жанрове и медии. В този когнитивно холистичен модел на Арт пътешествие той е отредил, обаче, основното място не за себе си, а по скоро за своите спътници. В случая за нас – неговите приятели. През представения 40-годишен експериментален период съзираме силно присъствена и споделена авторска позиция. Позицията на един творец, че възможността за свободен дебат между техники и стилове е не по-малко важна за функционирането на изобразителното изкуство, отколкото силно стигматизираното понякога абсолютизиране на ,,чистият“ вид, на ,,чистата“ форма. Тази изложба е наистина многолика, многопластова… И въпреки това ще се опитам да я синтезирам в три думи: ретроспективна, репрезентативна, рекреативна. Чрез нея Пламен Легкоступ ни прави спътници в една безкрайна разходка между различни пластични ,,орбити“ (графика, живопис, компютърна графика), а времевата рамка е достатъчно разтеглена, за да проследим пътя и континуитета от учебните му задачи до ,,китайските“ импресии. Идентичният му стил всъщност е откровено обединение на разнолики маниери в общ пластико-изобразителен модел – синкретичен, но и плуралистичен. Модел, в който видимо присъстващият наратив е натоварен единствено с ,,поддържаща“ роля. Фиктивната му хегемония е сведена само до функцията му на любезен компаньон на авторовите ,,приключения“ в различни страни, епохи и паралелности. Да, наистина, Пламен рисува фигуративно. Но това е лично интерпретирана парадигма за предметност. За разлика от „натурните“ художници, целият магично-реалистичен свят на Легкоступ е интерпретиран чрез особен, персонифициран самобитен маниер с реминисценции от легендата, мита и символа. Неговата предметност не е вещественост. Тя е проекция на собствения му облик на ерудиран изследовател на апокрифното, тайнственото, имагинерното. Митология, космология и мистицизъм са смесени в невероятна амалгама: Богомили нашепват тайнствени мантри, съдовете в натюрмортите някак си свойски си ,,хортуват“, рибите са почти патентован транспорт в илюзорната му Планета, източният мистицизъм повдига слънчевата завеса пред европейския рационализъм. Дори Ин−а и Ян−а за мен са си Ина и Яна – трансформирани в богато орнаментирани ,,кръшни“ български философски понятия, символично преобразуване на абстрактната енергия в жизнена материя… ,,Изкуството няма право на съществуване, ако се ограничава само да възпроизвежда натурата, дублирайки я безсмислено“ – този императив на Ортега-и Гасет смущаващо просто представя обусловените промени в днешната живопис. В този контекст Пламен не дублира. Той често напуска познавателното натурно пространство, за да интервенира в неговото деструктиране и трансформация. Оформил по такъв начин паралелния си ,,пантеон“ от протагонисти (дракони, риби, тайнствени митологични герои), авторът не се притеснява да ги препозиционира, да размесва времето, да създава собствени фабули от взаимоотношенията на персонажите си. Пълнокръвието на изображенията, изградени с характерна детайлна скрупольозност напомня Лафонтен, Бокачо, Врубел… И въпреки това за нас той си е най-искреният Пламен: един от стожерите на картинното изображение в ,,класическия“ му вариант – едновременно атакувано и респектиращо недосегаемо. Картината, която (според П. Рестани) тушира у зрителя чувството за подозрителност към съвременното изкуство и връща балансиращото усещане за спокойствие и хармония. Далеч съм от мисълта да определям (респ. да дефинирам) живописния ,,език“ на юбиляра, но не мога да не споделя, че той е един от основните ,,виновници“ за визуалната физиономичност на изложбата (и каталога). На цвета са делегирани задълженията на равноправен пластичен контрагент в цялото творчество на автора. Цветът не само ,,съпровожда“, извежда и легитимира фòрмата. Понякога той е самостоен символичен и семантичен носител на емоционалните внушения на художника. А и в качеството си на психологичен фактор, цветът като че ли най-точно характеризира човека Пламен Легкоступ: ярък, понякога френетично наситен, звучен и енергичен. Човек, плуващ уверено по фарватера на голямата фикция, наречена изкуство. Попътен вятър, капитане! И ако зефирът намали силата си, довери се на твоите неукротими верни риби! Ти само следвай посоката! Владимир Аврамов
  Книга
 изложба, 60 години, 60 картини, изобразително изкуство


Хуманитарни науки

Humanities

 Издадено
  25643
 Пламен Легкоступ

Научният архив поддържа инициативата за отворен достъп OAI 2.0 с начален адрес: http://da.uni-vt.bg/oai2/