Храмът "Успение Богородично" Велико Търново. Велико Търново: УИ "Св. св. Кирил и Методий", 2010, (с. 328). ISBN 978-954-524-759-0; COBISS.BG-ID 1236127972


Велкова-Гайдаржиева, Антония (2010) Храмът "Успение Богородично" Велико Търново. Велико Търново: УИ "Св. св. Кирил и Методий", 2010, (с. 328). ISBN 978-954-524-759-0; COBISS.BG-ID 1236127972


 Монографията „Храмът „Успение Богородично” – Велико Търново” (в съавторство, 2010) от поредицата „Търновски църкви и манастири”, под общата редакция на акад. Иван Радев, е първата цялостна историко-културна реконструкция на средновековната църква „Успение Пресветая Богородица” в Асенова махала. Храмът е една от архитектурните забележителности и духовни светини на В. Търново. Хилядолетното му битие от периода на Второто българско царство до днес е тясно преплетено с държавностроителния, религиозно-верски, книжовно-просветен живот на поколения българи. Първата, историографска част на книгата с автор Антония Велкова-Гайдаржиева (с. 5 – с. 227), е издържана в духа и принципите на съвременното културологично мислене. Тя балансира между фактографски-уточняващото и повествователно-сюжетиращото начало. В нея акуратните историографски и текстологични наблюдения вървят редом с интерпретативните построения. Глава първа „Към средновековната история на храма” възстановява и коментира фактите около полагането в храма на мощите на Св. Филотея, на която са посветени две забележителни произведения на старобългарската литература, принадлежащи на Патриарх Евтимий и Йоасаф Бдински. Анализът на „Живот и подвизи на преподобната наша Филотея” от Евтимий Търновски и „Похвално слово и отчасти чудесата и животът на нашата преподобна и триблажена майка Филотея” от Й. Бдински потвърждава съществуването на християнския храм, но и уяснява фактите около преместването на мощите на Филотея Темнишка в него. Всички цитирани източници споменават, че в девическата обител „Успение Пресвятия Богородици” е замонашена първата жена на Иван Александър Теодора, след като той се жени за еврейката Сара. Според историческите извори през епохата на Второто българско царство в старата столица и околоностите и е съществувала само една девическа обител, посветена на Богородица, намираща се в непосредтвена близост до царските дворци. Втора глава „Успение Богородично” – възрожденски сюжети” се занимава с един от най-ярките периоди в битието на храма. През епохата на Възраждането към църквата е построено училище, което я превръща в средище на религиозните потребности и културно-образователни нужди на търновското гражданство. Портретирани са фигурите на възрожденците, свързани с образователното и просветното дело, разгърнало се в „Успение Богородично”. С историята на храма са свързани житейските и творческите биографии на знакови за националния духовен живот личности като Васил Берон, Никола Пиколо, Неофит Бозвели, Иларион Макариополски, Васил Друмев и др. Специално място е отделено на табашкия еснаф, изиграл основополагаща роля за превръщането на „Успение Богородично” в енорийски храм в Асенова махала. През възрожденската епоха връзката между училищната и църковната институция е органична, наразрушима. От важно значение тук е историко-културната реконструкция, свързана с присъствието на яркия учител, поет, гражданин П. Р. Славейков и на неговия съратник и приятел Христо Драганов, всеотдаен педагог, но и на достолепния занаятчия, епитроп, дарител Григор Табака във възрожденската съдба на „Успение Богородично”. Следващата глава „Успение Богородично” като енорийски храм в Асенова махала” възстановява хронологията около градежите и архитектурния облик на църквата, както и свидетелствата около построяването на камбанарията. В частта „Духовенството – личности и присъствие” е откроен един от драматичните сюжети в борбата за църковна независимост, свързан пряко с личността на архимандрит Неофит Бозвели и неговото пребиваване в Долна махала. Също така е очертано мястото на епископ Панарет Рашев, вуйчо на сестрите Венета Везирева и Мариола х. Николова, в съдбата на храма. Съпрузите Мариола х. Николова и съпругът и Никола х. Цанков са едни от най-щедрите дарители и епитропи на историческата църква. Въз основа на анализ на „Житие и мъчение на светия мъченик Йоан Трапезундски” от йеромонасите Никифор и Йеротей и на текстологични наблюдения върху други творби и писмени свидетелства се проследява трагичната, но религиозногероическа съдба на Иван Димов, превърнал се от обикновен поданик на Османската империя в блажен християнски великомъченик. Главата „Дарителска дейност” скрупульозно възстановява и коментира всички документирани дарителски жестове към храма от възрожденската епоха до наши дни. „Храмът в условията на следосовобожденска България” проследява времето около катастрофалното земетресение от 1913 г., когато повечето църкви в града са разрушени и долномахленци с общи усилия и безусловна верска преданост възстановяват храма си, за да продължава и днес той да бъде една от култовите сгради-емблеми на старата столица. Специално място е отделено на заслугите на видни членове на църковното настоятелство, както и на митрополит Филип, осветил новопостроената сграда през 1923 г. и погребан през 1939 г. в двора на енорийския храм. От особена важност за историята на търновските църкви и манастири е главата „Църковна утвар и книги”, която въз основа на съхранените до днес богослужебни тъкани, съдове и вещи, но и на запазените в архивите писмени свидетелства запознава с богатата утвар и библиотека към храма, с наличните надписи и приписки към старите издания. Последната глава „Храмът след 40-те години на XX век” проследява социалната, благотворителната дейност на настоятели, псалти и енориаши, техните съдби в новите обществено-политически условия. Последната „рубрика” „Приложения” е съответно от две части: „Певци и хорове при храма” и „Свещенослужители, епитропи, настоятелства (1879-2009 г.)”. Проучването на историята на търновската църква „Успение Богородично” съприкосновява с богато хилядолетно историческо и културно наследство, с цяла галерия от колоритни фигури на епископи и презвитери, на интелектуалци и занаятчии, на преуспели и обеднели еснафи, на просветители и революционери, на учители и ученици.
  Монография
 




 Издадено
  25500
 Антония Велкова-Гайдаржиева

Научният архив поддържа инициативата за отворен достъп OAI 2.0 с начален адрес: http://da.uni-vt.bg/oai2/