Canettis autobiographische Trilogie als Bildungsroman. In: Autobiographie zwischen Fiktion und Wirklichkeit. Internationale Elias-Canetti-Gesellschaft: Schriftenreihe der Elias-Canetti-Gesellschaft: internationales Symposium, Russe, Oktober 1992, Bd. 1. Hrsg. Penka Angelova, Emilia Staitscheva. St. Ingbert: Röhrig, 1997. S. 47-62. ISBN: 978-3-86110-134-5.


Ангелова, Пенка (1997) Canettis autobiographische Trilogie als Bildungsroman. In: Autobiographie zwischen Fiktion und Wirklichkeit. Internationale Elias-Canetti-Gesellschaft: Schriftenreihe der Elias-Canetti-Gesellschaft: internationales Symposium, Russe, Oktober 1992, Bd. 1. Hrsg. Penka Angelova, Emilia Staitscheva. St. Ingbert: Röhrig, 1997. S. 47-62. ISBN: 978-3-86110-134-5. St. Ingbert: Röhrig Universitätsverlag.


 Автобиографичната трилогия на Елиас Канети като роман на развитието е докладът, с който П. Ангелова участва в първата международна конференция, посветена на творчеството на Елиас Канети в Русе, състояла се през октомври 1992 г. Сборникът на учреденото тогава Международно дружество “Елиас Канети” излиза едва през 1997 година. В това изследване са представени трите автобиографии на Канети като трилогия в стила на традиционния немски „роман на развитието”. В този смисъл авторката разглежда „понятието за истина” при Канети и мотива за „лъжата”, който е тясно свързван с фикционалността на писателското творчество. Тя обръща внимание на значението на конструктите на действителността за възприемане и създаване на действителност. Особено значение в този процес при Канети придобива споменът, който в неговата мнемотехника е обвързан с определени образи и чувства, които с времето придобиват транснатурален и трансперсонален характер и превръщат спомена в едно „постоянно настояще”. В трилогията това „постоянно настояще’ е експлицирано по убедителен начин от движението на повествователната перспектива между спомнящия и спомнения субект на повествованието. Автобиографичната трилогия на Канети представя развитието на автора към неговото писателско призвание, както той го описва в есето си „Призванието на поета”. Този път е маркиран още от заглавията на трите тома, в които става въпрос за възпитание и спасяване на органите на писателя: “Спасеният език”, на умението да се слуша и да се спаси ухото от „Факела” (също и едноименното списание) на Карл Краус и на умението да се наблюдава, да се вижда, без да се потъне в погледа на другия („Игра с очи”). Времепространствените характеристики на трилогията се определят от характерния за „романа на развитието” мотив на пътуването, като в случая Канети добавя към тази характеристика и изграждането на една „транснационална характеристична география”, в която основните преживявания (от периода в Русчук) се надграждат и допълват във всяко ново географско пространство, създавайки по този начин общоевропейското измерение на преживяванията и на опита.
  Статия
 Елиас Канети, автобиография, роман на развитието, истина/лъжа/фикционалност




 Издадено
  25077
 Пенка Ангелова

1. Alexander Schüller: Namensmythologie : Studien zu den Aufzeichnungen und poetischen Werken Elias Canettis. De Gruyter Oldenbourg (Verlag), 2017. S. 4. ISBN: 978-3-11-049810-3.

Научният архив поддържа инициативата за отворен достъп OAI 2.0 с начален адрес: http://da.uni-vt.bg/oai2/