Das Konzept von Geschichte und Mythos bei Elias Canetti. In: Die Massen und die Geschichte. Schriftenreihe der Elias Canetti Gesellschaft. Internationales Symposium Russe, Oktober 1995. Hrsg. Penka Angelova, Herbert Arlt, Michael Benedikt. St. Ingbert: Röhrig Universitätsverl, 1998. S. 55-85. ISBN: 978-3-86110-155-0.


Ангелова, Пенка (1998) Das Konzept von Geschichte und Mythos bei Elias Canetti. In: Die Massen und die Geschichte. Schriftenreihe der Elias Canetti Gesellschaft. Internationales Symposium Russe, Oktober 1995. Hrsg. Penka Angelova, Herbert Arlt, Michael Benedikt. St. Ingbert: Röhrig Universitätsverl, 1998. S. 55-85. ISBN: 978-3-86110-155-0. St. Ingbert: Röhrig Universitätsverlag.


 Концепцията за история и мит при Канети е студия, която Ангелова представя на втората международна конференция на МД “Елиас Канети”, организирана в Русе. Историята като мит и митологизирането на историята е водещата тема на конференцията. Тук авторката се спира на митологизирането на историята и приемането на митологични функции на историзма. Манипулационният характер на историографията с нейните три фикции е предмет на критиката на авторката, позовавайки се на наблюденията на Канети: фикцията, че историографията работи с факти, а в действителност тя работи с текстове, източници за факти, фикцията на телеологичното представяне на събитията и тяхната наративна обвързаност в някаква последователност и изборността и подредбата, които също предполагат „гледна точка” и са лишени от обективност. Особено внимание се обръща и на историята като „именник” на „велики” полководци и „бойно поле на имената на властелините”, както и на „послушанието” на историографията пред властта на случилото се и по тази причина и повторяемостта на Злото в историята. Претенцията на историята да се превърне в мит-заместител, да приеме форми на митологичното, за да симулира смисленост, е основен прицел на критиката на Канети. За него историята е низ от събития, в който с помощта на селективност и интерпретация историците влагат историческото митотворчество. В записките и наблюденията си Канети се противопоставя на героическия селекционизъм и телеологизъм на историографията и търси корените на новия мит в предисторически и „извънцивилизационни” примери. Антропологията на Канети не изключва телеологична ориентация или смисъл в историята – за него те са заложени в изпълващата със съдържание и отговорност човешка дейност, в разделното време, което е предпоставка и за разделното бъдеще: както атомът е разделен, твърди Канети, в енергия, служеща за оцеляване на човечеството, и енергия, служеща за унищожение на човечеството, така и бъдещето е разделено. И зависи единствено от отговорността на човечеството, в каква посока то ще се развие. Паралелно с телеологичната фикция на историята Канети разглежда и властовия потенциал на нейното преклонение и подчинение пред действителността като единствена и най-добра възможност . Така при Канети може да се наблюдава двустранен процес: от една страна, процес на демитологизиране на света и на историята чрез събиране на „разделеното знание” и разкриване на манипулируемостта на историята, от друга страна, движение към митотворчеството, едно ремитологизиране на света и историята по следите на един антропологичен прамит, който той разбира в онтологичното му и социално измерение – мит, който трябва да води към социалната загадка на живота и се опитва да трансцендира неразгадаемите пространства на междучовешкото. Това е неговият мит за превращенията. Канети поставя под въпрос митовете на всички достъпни митологии и религии, като търси онзи исторически опит на човечеството, събрал се в неговия език и митология като духовен междинен свят, като израз и активен потенциал на човешкото битие. Той търси синтетичното мислене в категории, а не в количества. Мислителят Канети провокира митологично мислене, което не се идентифицира с никоя от традиционните религии и митологии и демонстрира по този начин суверенност, достъпна за малко хора, позволили си да напуснат бойното поле на идеологиите.
  Студия
 Елиас Канети, мит, религия, история, маси




 Издадено
  25072
 Пенка Ангелова

3. Tobias Reinhard: „Rufen. Überlegung zur Form im Werk Elias Canettis“. Wien, Univ., Dipl.-Arb., 2013. Institution: Universität Wien. BetreuerIn: Pelz, Annegret. BeurteilerIn: Pelz, Annegret. Datum der Einreichung: 2013. https://ubdata.univie.ac.at/AC10781809. S. 6, 16, 25, 26, 27, 38, 41, 42, 52, 62, 83, 85.

2. Johann P. Arnason und David Roberts: Elias Canetti's Counter-Image of Society. Crowds, Power, Transformation. New York: Camden House, 2004, S. 145. ISBN: 1-57113-160-4.

1. Wilhem Kosch u.a. (Hrsg.): Deutsches Literatur-Lexikon - das 20. Jahrhundert Teil: Bd. 5., Butenschön - Dedo / [die Mitarb. dieses Bd. Anke Hees ...]. Zürich/München: Verlag Saur, 2003, S. 71. ISBN: 978-3-908255-05-5,

Научният архив поддържа инициативата за отворен достъп OAI 2.0 с начален адрес: http://da.uni-vt.bg/oai2/