Über die Dekonstruktion des Begriffes der Nationen bei Canetti. In: Pulverfass Balkan : Mythos oder Realität ; internationales Symposium, Rousse, Oktober 1998. Internationale Elias-Canetti-Gesellschaft: Schriftenreihe der Elias-Canetti-Gesellschaft. Hrsg. Penka Angelova, Judith Veichtlbauer. Sankt Ingbert : Röhrig, 2001, Bd. 3. S. 19-40. ISBN: 978-3-86110-274-8.


Ангелова, Пенка (2001) Über die Dekonstruktion des Begriffes der Nationen bei Canetti. In: Pulverfass Balkan : Mythos oder Realität ; internationales Symposium, Rousse, Oktober 1998. Internationale Elias-Canetti-Gesellschaft: Schriftenreihe der Elias-Canetti-Gesellschaft. Hrsg. Penka Angelova, Judith Veichtlbauer. Sankt Ingbert : Röhrig, 2001, Bd. 3. S. 19-40. ISBN: 978-3-86110-274-8. St. Ingbert: Röhrig Universitätsverlag.


 За деконструкцията на понятието нация при Канети. В тази своя студия Ангелова разкрива културологичната методология на Елиас Канети по отношение на нациите и национализмите в теоретичните му произведения (Маса и власт и възникналите едновременно с нея Записки): 1. Нациите и национализмите Канети разглежда в главата „Масите и историята” в Маса и власт, като по този начин набляга на историческата обусловеност на нациите и на историзма като епоха в човешкото самовъзприятие. В описанието си на нациите и национализмите Канети заема трансцендентално-поетическа позиция между гледните точки и отраженията на различните „другости”. За него нациите са исторически явления и имагинерни конструкти за създаване на общности, възникнали в определен исторически етап. 2. В описанието на националните масови символи Канети изрично подчертава, че не си поставя за цел да даде някаква дефиниция на понятието нация, тъй като такава дефиниция е невъзможна и би била подвеждаща, а че конструктите за национална идентичност в масовото съзнание се създават чрез общи текстове и традиции. Примерните „масови символи на нациите” той извежда от „приказки, песни и легенди”, предавани през поколения в отделните общности. „Националните масови символи” за Канети са само частичен израз на „масовите символи”. 3. Според Канети нациите проявяват тенденцията, да се превръщат в религия, във вяра и той описва национализмите именно в тяхната религиозна насоченост като конструкти с телеологияно-теологична насоченост. 4. Националните „характери” са само един от аспектите на „масовите характери”, на които Канети отделя особено внимание както в записките си, талка и в книжката „Слуховидецът. Петдесет характера”. Националните символи характеризират сформирали се в процеса на съжителство „колективни качества” и така Канети извежда от литературата и фолклора различни примерни качества на англичаните, швейцарците, германците, евреите и др. 5. В този контекст е поставен и въпросът за избора на националните имиджи и начина на тяхното представяне (защо напр. в този подбор липсват американците и руснаците). 6. Методът, с който Канети демонстрира подхода към нациите може да бъде определен като миметично-редукционистичен паралактичен , като в него се включва способността за превращение, временна идентификация с изследвания обект, скок в трансцендентната “другост” и деметаморфоза, дезидентификация, която обаче вече не е връщане в старата външна позиция, а нова външна позиция, обогатена от частичните персонификации и идентификации.
  Студия
 Елиас Канети, нации, национализми, деконструкция, превращение.




 Издадено
  25033
 Пенка Ангелова

Научният архив поддържа инициативата за отворен достъп OAI 2.0 с начален адрес: http://da.uni-vt.bg/oai2/