Структура на художествения свят в романите на Кафка "Процесът" и "Замъкът". В: Трудове на Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Филологически факултет = Travaux de L'universite St. St. Cyrille et Methode de Veliko Tirnovo. Faculte de philologie. Велико Търново: Университетско издателство, 1973-2007, 2001. № 30 [за 1992]. т. 1, с. 133-180. ISSN - 0204-6369. COBISS.BG-ID - 1124241892.


Ангелова, Пенка (2001) Структура на художествения свят в романите на Кафка "Процесът" и "Замъкът". В: Трудове на Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Филологически факултет = Travaux de L'universite St. St. Cyrille et Methode de Veliko Tirnovo. Faculte de philologie. Велико Търново: Университетско издателство, 1973-2007, 2001. № 30 [за 1992]. т. 1, с. 133-180. ISSN - 0204-6369. COBISS.BG-ID - 1124241892. Велико Търново: Университетско издателство "Св. св. Кирил и Методий".


 Студията е писана в края на осемдесетте години и предадена за печат през 1991 г. за годишника на ВТУ, който обаче излиза с десет години закъснение. В студията авторката се спира обстойно на структурно-функционалния анализ като част от една динамична верига. Чрез разкриване на взаимозависимостта на различните структурни нива на текста, техните функции и връзките им с изградения в литературния модел светоглед на автора, образа на света, който той създава, структурно-функционалният анализ цели максимална адекватност на интерпретацията, като изхожда от проблемите, които самото произведение поставя, а не само от въпросите, които ние му поставяме. За осемдесетте години, периода на възникване на изследването, този подход беше особено важен с цел предотвратяване на идеологизация на интерпретацията и максимално близък до текста интерпретационен подход. В студията Ангелова се спира на четири аспекта на структурата на художествения свят при Кафка: 1. Проблематичното възприятие на действителността като сигнификат на на повествованието; 2. Структурираща роля на повествователната перспектива; 3. Повествователната перспектива като функция на времеописанието; 4. Парадигматична структура. Редуцирането и девалвирането на понятието за свобода се е превърнало в основен мотив в творчеството на Кафка и основен проблем на неговите персонажи. В художествения свят на своите произведения Кафка не предоставя на свободата и свободната воля никакво място, активността на персонажите му е строго детерминирана от взаимозависимостите на живота. В този свят властва непроницаемата необходимост на непроницаеми закони. Тези сложни взаимоотношения са структурно-релевантни за художествения свят на Кафка. В изследването на проблематичното възприятие на действителността Ангелова стига до заключението, че в романите си Кафка тематизира философско-филологическия въпрос за семантиката и възможностите на езика и гносеологическия въпрос за истината, свързвайки ги с житейския път на отделните протагонисти. В това търсене решаваща роля играе повествователната перспектива с нейния флуктуиращ характер. При моделирането на художествения свят Кафка е свел до минимум дистанцията към разказаната събитийност, така че поветвуването се води в непосредствена близост до художествената действителност в нейното променливо многообразие от гледна точка на едно перманентно настояще. По този начин повествователната перспектива поема функцията на времеописание на действителността в нейното абсолютно настояще, на „разнообразията, които разнообразно кръжат в разнообразията на този единствен миг, в който живеем” (Кафка). В този смисъл отделните етапи по пътя на протагонистите на романите представляват само онагледено, опространствено време и съществуват само като функция на времето. С повествуването си, както и с тематиката на романите си, Кафка е в търсене на истината в хора от гласове, в многозвучието на отделните гласове и мигове. Както романите, така и разказите и новелите на Кафка могат да бъдат разчленени на най-малки единици събитийност и на анализ/рефлективност, които експлицират движението от еднопосочността на преживяното в действието към многоликостта на анализа и релативират опита и възгледите на преживяващия. Повторяемостта на тези структурни единици в романите във все нови варианти обуславя тяхната парадигматична структура, на която Ангелова се спира подробно в последната глава на студията. Рецепцията и тълкуването на първото изречение на романа „Процесът” предоставя на авторката възможности за групиране на типовете интерпретации на романния свят на Кафка, след което тя обстойно се спира на отделни събитийни и рефлективни структури в тяхната парадигматична повторяемост и рекурсивност.
  Студия
 парадигматична структура, флуктуираща повествователна перспектива като функция на времеописанието




 Издадено
  25030
 Пенка Ангелова

Научният архив поддържа инициативата за отворен достъп OAI 2.0 с начален адрес: http://da.uni-vt.bg/oai2/