Менторството и децата в риск


Златкова-Дончева, Катерина (2018) Менторството и децата в риск Бургас: ЛИБРА СКОРП, 2018, 288 с., ISBN:978-954-471-438-3


 Настоящата монография разглежда значимостта на менторството като ефективен подход за подкрепа на уязвими и рискови групи деца, прилаган в системата за закрила на детето. В изследването се проследяват различни видове практики и теоретични постановки за менторството в световен мащаб и се представя експериментална менторска програма, апробирана в България и насочена към деца в риск, лишени от родителска грижа, отглеждани извън семейна среда в специализирани институции и резидентни социални услуги.В книгата се представя общ преглед на дефинициите за деца в риск, техните особености, фактори и диагностика на риска. Направен е и съвременен преглед на международните политики и практики за защита и социална подкрепа на децата в риск и е анализирана законодателна рамка и научни концепции в това направление в САЩ, Германия, Руската федерация, Белгия, Обединено кралство Великобритания, Чехия, Полша, Словакия, Европейският съюз, успоредно с българската политика за закрила на детето. Изборът на тези държави има за цел да проследи тенденциите за закрила на детето в Западна, Източна и Централна Европа, както и в Съединените американски щати и Русия, което ще даде по-цялостна и обобщена картина на тези въпроси в световен мащаб. Изследването е фокусирано главно върху една определена рискова група – деца, отглеждани извън семейна среда, като са анализирани техните социални и психологически характеристики въз основа на теорията за привързаността на английския психиатър Джон Боулби и теоретичните постановки за тревожността, разработени от руската изследователка Анна Михайлович Прихожан. В контекста на двете теории се разкрива невъзможността на децата, отглеждани извън семейството да идентифицират вътрешни стимули за самоутвърждаване и да създават емоционални връзки поради неумение за изграждане на доверителни отношения с другите, проявяващи с е с високи нива на тревожност, емоционални разстройства, депресия и агресивност, оказващи негативно влияние върху тяхното развитие. Изследването проследява и основните понятия и практики, свързани с менторството като подход и подкрепа на рискови групи деца. Концепцията се разглежда в методологичен аспект, базиран на основните теоретични постановки, определящи практическите приоритети на менторството. Направен е преглед на менторски програми за младежи в риск в Съединените американски щати, като се подчертава взаимодействието "ментор-наставляван", което включва предоставяне на емоционална подкрепа и напътствие към детето по посока компенсиране на емоционални дефицити, висока тревожност и агресивно поведение и подобряване на социалните им умения. Изследователите установяват, че липсата на позитивен модел за подражание, който децата да следват се явява един от водещите рискови фактори в развитието им. Монографията представя анализ на резултатите от проведен експеримент, при който 35 деца, лишени от родителски грижи, настанени в институция и резидентни услуги на възраст 12 – 17 години получават възможност да си взаимодействат с индивидуален ментор доброволец в продължение на 12 месеца. Изследването е проведено в община Велико Търново в периода 2014 – 2016 година, като 35 студенти доброволци от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий” изпълняват функцията на индивидуални ментори на рисковата група деца и се срещат с тях по предварително организиран и структуриран график с точни параметри (1 път седмично в точно определен ден от седмицата за 1 час). Менторите помагат на децата в домашната им самоподготовка, оказват целенасочено индивидуално внимание за подобряване на социалните им умения и отразяват поведенческите реакции на децата по време на проведените срещи по предварително зададени критерии, като отразяват резултатите в протоколи за наблюдение. Резултатите на децата се измерват в началото и в края на експеримента спрямо определена контролна група чрез въпросник на Бъс-Дюрки за агресивността и теста за тревожността на руската изследователка Анна Михайлович Прихожан. Данните от статистическия анализ показват, че интервенцията в резултат от експеримента, е оказала влияние за намаляване на физическата агресия и тревожността, което води до повишаване на комуникативните умения, самоуважението, и увереността сред изследваната рискова група деца. Резултатите се потвърждават и от проведеното наблюдение в продължение на 12 месеца по същите критерии за агресивност и тревожност на поведенческите прояви. Научно обоснованите изводи от това изследване показват наличието на модел, подкрепящ положителното въздействие на менторството за повишаване комуникативните умения, социалното функциониране и социализацията на децата в риск, отглеждани извън семейна среда. Резултатите извеждат не само конкретни личностни и поведенчески особености на рисковата група деца, но и дават основание да се направи един по-задълбочен анализ на ролята, която има значимият възрастен за развитието на децата въобще в психологически, социален и поведенчески аспект. Наличието на възрастен, който да оказва емоционална подкрепа и да дава адекватна обратна връзка на детето от най-ранна възраст, се оказва фундаментално за формирането на базови социални умения на индивида. Current study examines basic concepts related to mentoring as an approach implemented in child protection and child care system. The survey is aimed to research different types of mentoring implementation and traces a certain community-based mentoring program that focuses on children at risk deprived of parental care growing up in Bulgarian institutions and residential care homes. Chapter 1 of this book contains overview on at-risk youth definitions, peculiarities and traces basic risk factors as well as risk assessment. It presents also a contemporary overview of international policies and practices for protection and social support of children at risk. The survey analyzes researched legislation framework and scientific concepts in USA, Germany, Russian Federation, Belgium, United kingdom of Great Britain, Check Republic, Poland, Slovakia, Europe Union parallel to Bulgarian policies of child protection. The choice of these countries aims to trace the child protection tendencies in Western, Eastern and Central Europe as well as United States of America and Russia, which would give more comprehensive and summarized picture of these issues globally. Current study is focused basically on one certain risk group – children grown outside their family and analyzes their social and psychological characteristics based on Attachment theory lay out by the psychiatrist John Bowlby as a result of his purposeful experimental and research activity on the consequences from parent-child separation is recognized to unravel characteristics of children deprived of parental care. The Аnxiety theory developed by the Russian researcher Anna Mihaylovich Prihozhan also applies in at-risk children grown outside their family. Theory unravels impossibility of child to signify inner incentives for self-affirmation and difficulties in emotional connection due to poor skills for building up a trustful relationship which can be linked with attachment concepts explaining the behavior of children separated from parents.At-risk youth living separated from their family are deemed as most vulnerable children with highest risk having high level of anxiety, unclear self-identification,emotional disorders, depression, aggression and frustration as problematic topics of their development. The book also traces basic concepts and practices related to mentoring and mentoring approach as a non-formal social and pedagogical work and support of at-risk youth. The concept is considered in a methodological aspect, based on the main theoretical notion, defining practical priorities of mentoring. The study traces different mentoring programs for at-risk youth in the United States of America emphasizing the relationship between disadvantaged youngsters and caring adult. The interaction “mentor-mentee” basically involves spending quality time together and providing emotional support and guidance in order to help child better meet life difficulties, compensating emotional deficits, unreliable basic trust, high anxiety and aggression. Youth mentoring programs for children at risk has developed at a rapid race and a wide range of American scholars researched mentoring programs for at-risk youth and reported significant results in behavior and social functioning improvement within delinquents, mentally ill, school dropouts, children in dysfunctional families, drug addicted, neglected. They registered significant results in academic performance, self esteem, school records of grades, attendance, behavior, family relationship, self-concept, and social skills. Researchers established one of the leading risk factors for youth behavior patterns as lack of positive role model to follow. Mentors can be identified as a positive role model with appropriate behavior and may provide resilient youth with such relationships. Chapter 2 of current study includes certain methodology and applied individual mentoring program. Children deprived of parental care living across Bulgarian residential homes (aged 12-17) participated in a mentoring program for 12 months (n=35). Another children from same age risk group remained non intervention (n=15). Every child had the possibility to spend intense quality time with a mentor – volunteer from local University. Both groups completed Buss-Durkee Aggression Questionnaire and Anxiety Scale for children adapted by Russian psychologist A.M. Prihojan and repeated measures ANOVA assessed changes from pre intervention to post intervention and indicated significant reduce of physical aggression, self-assessment anxiety and interpersonal anxiety, which leads to improved confidence, communication skills, self esteem, independence, confidence, efficiency, complacency, adequacy, activity participation, empathy and seeking help ability. In addition to this the intervention group has been subjected to 12 month surveillance of same criteria and its derivatives – physical aggression, verbal aggression, indirect aggression, irritability and hostility as aggression indicators; self-esteem, confidence and independence as self-assessment anxiety indicators; communication, motivation (activity participation) and empathy as interpersonal anxiety indicators which leads to improved social functioning. ANOVA measures of surveillance towards intervention group repeated the results from Buss-Durkee questionnaire and Anxiety scale for children and represent the significant impact of informal social support represented by mentoring volunteering program. The scientifically justified findings of this study indicates existence of a pattern supported the positive impact of mentoring program in its capacity of non-formal social support to children at risk deprived of parental care leading to the assumption that non-formal social support is an effective approach as a derivative of non-formal education concepts. Research discovered significant reduce of physical aggression, self-assessment anxiety and interpersonal anxiety, which leads to improved confidence, communication skills, social functioning and socialization of at-risk youth and represent the significant impact of informal social support represented by mentoring volunteering program. Significant interactions involving gender and age indicated better improvement in boys and 12-13 age from intervention group affects a significant impact on the quality and personality of boys in reducing physical aggression and improving confidence and detachment while the effect on girls is more situational and momentary nature. Teachers and care givers looking after children at risk group completed questionnaires assessing same criteria - aggression, anxiety as a personal trait and interpersonal anxiety and confirmed the improvement towards intervention group. Chapter 3 summarizes the scientifically justified findings of this study and indicates existence of a pattern supported the positive impact of mentoring program in its capacity of informal social support to children at risk deprived of parental care. Outcomes of the survey should help not only professionals overcoming behavior problems within at-risk children but also outlines trends that can support follow-up research into effectiveness of mentoring program to develop youth social functioning.
  Монография
 менторство, деца в риск, социална работа, социалнопедагогическа подкрепа, агресивност, тревожност, социални умения


Социални, стопански и правни науки Педагогика

Social sciences, economic sciences and law Education

 Издадено
  20958
 Катерина Златкова-Дончева

1. Георгиев, Г. (2018). Помагало за провеждане на семинарни упражнения по теория и методика на ресоциализацията. Издателство „ИВИС” В.Търново. с.152

2. Георгиев, Г. (2018). Потребностите на децата, като уязвими жертви в правораздавателната система на България. Сб: Доклади от Международна научна конференция „Педагогическото образование – традиции и съвременност”.

Научният архив поддържа инициативата за отворен достъп OAI 2.0 с начален адрес: http://da.uni-vt.bg/oai2/