Война de jure и (или) война de facto. Походът на император Фридрих през Балканите (1189-1190).


Иванов, Ивелин (2009) Война de jure и (или) война de facto. Походът на император Фридрих през Балканите (1189-1190). – Военноисторически сборник, 2009, кн. 4, с.14-20. Print ISSN 0204-4080


 Походът на император Фридрих I от 1189-1190 г. е обект на множество изследвания и това създава впечатление за изчерпване на проблема. В същото време, събитията могат да бъдат погледнати и от друг ъгъл, а именно юридическите и фактически прояви на мира и войната във взаимоотношенията с Византия. Настоящата статия използва основно сведения от “История на похода на Фридрих I” , “История на кръстоносците” , “Хроника на презвитер Магнус” , “Хроника на Арнолд от Любек” и “История” от Никита Хониат . Краткият историографски преглед извежда на преден план изследванията на К.Иречек , В.Златарски , Св. Георгиев , Стр.Лишев , П.Петров , В.Гюзелев , Кр.Гагова , Е.Койчева , А.Данчева-Василева , И.Лазаров и др. Без да се спирам подробно върху писаното по тези проблеми, бих отбелязал наличието на два основни подхода - романтичен и критичен. Като пример за първия бих посочил В. Златарски, който приема латинските извори почти безкритично, поддържа версията, че военният конфликт с кръстоносците бил провокиран от момента на задържането на немските пратеници в Константинопол и от договора със Саладин от края на 1189 г. Към групата на по-критичните български изследователи бих посочил Св. Георгиев, А. Данчева-Василева, Елена Койчева, Кр. Гагова и др., които подчертават преките и косвени доказателства за съществуването на план на Фридрих I за удар срещу Константинопол. Повечето от българските изследователи не анализират сведенията за числеността, въоръжението, походния ред и загубите на двете страни, както и интересното сведение от Expeditio Friderici I, че император Фридрих I обявил война на гръцкия император в навечерието на Рождество Христово 1189 г. Поставянето на този факт в сложната политическа картина води до интересни изводи. В заключение, авторът Ивелин Иванов обобщава, че de facto двете страни се намирали в състояние на война почти през цялото време на похода през Балканите, но de iure войната продължила само два месеца – януари и февруари 1190 г. В крайна сметка, тази кратка война се оказала по-изгодна за кръстоносците. Тя узаконила плячката и била решаващият натиск, който довел до дипломатическа победа за император Фридрих I. В крайна сметка, голямата дипломатическата битка била за византийското наследство на Изток, защитавано така упорито от Византия след фаталната битка при Манцикерт от 1071 г. Исак II Ангел не успял да постигне споразумение за пълно или частично връщане на бивши византийски земи при похода на Фридрих I на Изток, а това бил силен удар върху влиянието на Византийската империя.
  Статия
 Трети кръстоносен поход, император Фридрих I, император Исак II, Асеневци, средновековна война




 Издадено
  15971
 Ивелин Иванов

Научният архив поддържа инициативата за отворен достъп OAI 2.0 с начален адрес: http://da.uni-vt.bg/oai2/