Чумата в Европа и българските земи в края на Средновековието.


Иванов, Ивелин (2004) Чумата в Европа и българските земи в края на Средновековието. – LiterNet, 13. 06. 2003, Юни/2003: бр. 6 (43)


 Въпросът за чумната пандемия след 1347 година и нейното отражение върху общото развитие на средновековна Европа е един от най-популяризираните и детайлно представени проблеми в европейската медиевистика. Благодарение на голямото количество писмени свидетелства и данните от археологическите проучвания, особено интензивни през втората половина на XX век, този проблем е добре осветен и представя детайлно както хронологическото развитие и пътя на чумата през европейските земи, така и процентните демографски загуби по райони и дори отделни градове. За разлика от Западна, Централна и дори райони в Източна и Югоизточна Европа (Византия и руските земи например) българските земи остават встрани от интереса и изследванията по този крайно интересен и важен за родната историческа наука проблем. Това се дължи на няколко фактора, най-важните от които са липсата на категорични преки писмени доказателства за чумата от 1347 и последвалите чумни вълни през XIV, XV и XVI век, а също и на липсата на систематично обработени археологичеки данни. Всъщност съществуват някои косвени сведения и догадки в тълкуването на единични писмени и археологически данни, но до този момент не са правени опити за представяне на чумната пандемия от втората половина на XIV и първата половина на XV век като един от най-важните фактори в историческото развитие на българите. Целта на настоящата статия е да насочи вниманието върху този важен европейски феномен и отражението му в българските земи, както и да провокира бъдещи систематични проучвания и тяхното съпоставяне с постиженията и изводите на чуждата историография.
  Статия
 Средни векове, чумна пандемия, Черна смърт, османско нашествие, демографски загуби




 Издадено
  15952
 Ивелин Иванов

Научният архив поддържа инициативата за отворен достъп OAI 2.0 с начален адрес: http://da.uni-vt.bg/oai2/