"ΚΑΤ’ ΕΙΚΟΝΑ И ΑΥΤΕΞΟΥΣΙΟΝ (ОПИТ ЗА ДИНАМИЧНО ТЪЛКУВАНИЕ НА ИКОНИЧНОСТТА НА ЧОВЕКА В БОГОСЛОВСКАТА МИСЪЛ НА СВ. МАКСИМ ИЗПОВЕДНИК)", в: о. Сава (Щони) Кокудев, Мартин Осиковски, съст., Christianitas, historia, metaphysica. Изследвания в чест на проф. Калин Янакиев (изд. Комунитас), 81-112. ISBN 978-954-9992-98-4


Тутеков, Свилен (2016) "ΚΑΤ’ ΕΙΚΟΝΑ И ΑΥΤΕΞΟΥΣΙΟΝ (ОПИТ ЗА ДИНАМИЧНО ТЪЛКУВАНИЕ НА ИКОНИЧНОСТТА НА ЧОВЕКА В БОГОСЛОВСКАТА МИСЪЛ НА СВ. МАКСИМ ИЗПОВЕДНИК)", в: о. Сава (Щони) Кокудев, Мартин Осиковски, съст., Christianitas, historia, metaphysica. Изследвания в чест на проф. Калин Янакиев (изд. Комунитас), 81-112. ISBN 978-954-9992-98-4 София


 Изследването има за предмет екзистенциалната връзка на иконичността на човека с дара на самовластието като ключови антропологични категории в богословската мисъл на св. Максим Изповедник. Иконичността на човека обобщава неговите екзистенциално-ипостасни възможности за живот, но тя трябва да се разбира изцяло динамично, т.е. като дар, призив и предложение за осъществяването на тези възможности, което е събитието на личността. За св. Максим тази динамична концепция за иконичността на човека се постига чрез ключовата антропологична категория самовластие като персонална онтологична привилегия и екзистенциална възможност на човека да осъществи пълнотата на своята иконичност по подобие на Христос. Самовластието е онази фундаментална персонална категория, която позволява иконичността да бъде разбирана в контекста на една действена диалогично-синергийна онтология на участието. Екзистенциалната връзка между иконичността и самовластието се изследва посредством четири основни пункта от богословието на св. Максим – апофатическото съотнасяне на по образ и по подобие, динамичното разбиране на двойката понятия логос-тропос, аретологичната перспектива и истината за човека като битие на подвига. У св. Максим иконичността на човека винаги се мисли в динамично-есхатологичната перспектива на по подобие като динамично осъществяване на пълнотата на иконичността. В контекста на съвременната богословска просопология това означава, че по образ конституира персоналното измерение на човешкото съществуване, докато по подобие се отнася към екзистенциалното постижение на личността в нейната пълнота по подобие на Христос. Тази ключова антропологична истина се обяснява посредством онтологичната двойка понятия логос-тропос, тъй като човешката природа винаги се мисли в контекста на един конкретен начин на съществуване. Важно значение в случая има онтологичното измерение на волята, защото за св. Максим именно самовластното движение прави възможен персоналния тропос на съществуване, в който човешката природа осъществява своите логосни възможности и следователно осъществява пълнотата на своята иконичност по подобие на Христос. У св. Максим тази антропологична истина се тълкува и в един аретологичен ключ, доколкото според него добродетелта е най-истинския начин на съществуване и следователно е начин и път за осъществяване на човешката иконичност в синергия и перихоресис с благодатта на Светия Дух в Христос. Накрая динамичната концепция за иконичността на човека се разкрива в перспективата на подвига като проява на най-дълбинния динамизъм на природата да постигне своята последна цел – уподобяването и обожението в Христос чрез благодатта на Духа. Целта на това лично аскетическо усилие е постигането на един агапичен начин на съществуване, който за св. Максим е тъждествен с онтологичното съдържание на личността като носител на по образ. В заключение може да се каже, че това динамично тълкуване на иконичността на човека потвърждава: 1) че иконичността е винаги дар и призив за осъществяване на истината за битието в Христос, 2) че самовластието е основна антропологична категория, която прави възможно осъществяването на персоналния тропос на съществуване и 3) че е възможен синтезът на енергийното и на ипостасното измерение на човешкото съществуване, а оттам и на онтологичното и на нравствено-аскетическото.
  Студия
 антропология, иконичност, самовластие, богоподобие, логос на природата, тропос на съществуването, воля, добродетел, подвиг, персоналност.


Хуманитарни науки
Хуманитарни науки Философия
Хуманитарни науки Религия и теология

Humanities
Humanities Philosophy
Humanities Religion and Theology

 Издадено
  14552
 Свилен Тутеков

Научният архив поддържа инициативата за отворен достъп OAI 2.0 с начален адрес: http://da.uni-vt.bg/oai2/