Символът на дракона в Китай [The Symbol of Dragon in China]


Мандова, Искра (2007) Символът на дракона в Китай [The Symbol of Dragon in China] Societas Classica, Култури и религии на Балканите, в Средиземноморието и Изтока, Ред. кол. Иванка Дончева ... [ и др.], Велико Търново: УИ “Св. св. Кирил и Методий”, 2007, т. II, с.311-319. ISBN 978-954-524-602-9 COBISS.BG-ID 1227064036


 Драконът /龙/ е едно от най-старите животни символи, чиито стилизирани изображения са елемент от украсата на древните бронзови съдове, излети още преди откриването на писмото. В пълен контраст със западната митология обаче, драконите рядко се представят като зли същества. Те вдъхват страх, но са смятани за добри и справедливи същества, носители на богатство и късмет. Драконите в западната и китайската митология имат много прилики – имат големи туловища, покрити с люспи, имат по четири крака, рога и могат да летят, но за разлика от Западния дракон, kитайският не е многоглав, а – едноглав и е много почитано същество, към което се отправят молби, както към справедлив и честен управник, поради което той се превръща в символ на властта и бива поставян върху облеклото на императорското семейство и благородниците. Всъщност, драконът става символ на императора след края на династия Хан. По време на династия Западна Хан (206 г. пр. Хр. – 23 г.), император Лиу Бан разказвал, че майка му го е родила, след като на сън се венчала с дракон и той самият е син на дракон. Народът пък говорел, че когато Лиу Бан си пийнел повече, главата му приемала форма на дракон.
  Статия
 дракон, Китай, Каталог на планините и моретата


Хуманитарни науки

Humanities

 Издадено
  12515
 Искра Мандова

1. Шишкова, Я. Интердисциплинарни подходи при преподаването на географията на Китай// Сборник с доклади от международната научна конференция „Дипломатически, икономически и културни отношения между Китай и страните от Централна и източна Европа“ IV, (13-23 с.), В. Търново, 2019. Цит. на стр. 21. ISSN: 2603-5030 (Print); ISSN 2603-5391 (Online) COBISS.BG-ID 1289556964

Научният архив поддържа инициативата за отворен достъп OAI 2.0 с начален адрес: http://da.uni-vt.bg/oai2/