Националното документално наследство и българските музеи (1878–1989 г.).


Игнатова, Анка (2013) Националното документално наследство и българските музеи (1878–1989 г.). Издателство „Фабер”, В. Търново, ISBN 978-954-400-906-9


 Монографията се състои от увод, две части с по два параграфа, заключение, списък на литературата, списък на съкращенията и съдържание. При разработването на темата са използвани съществуващите във връзка с нея научни публикации, както и документални издания, обнародвани текстове на нормативни актове и новоиздирени архивни документи. Изясняването на спора за архивните документи в музеите се базира основно на документи от фонд „Главно управление на архивите” (Централен държавен архив, ф. 540) поради големите празноти в архивните фондове на Комитета за наука, изкуство и култура, както и на неговите предшественици и правоприемници. В тях почти изцяло липсват документи за развитието на музейното дело у нас. В увода на научния труд се представя накратко дейността във връзка с издирването, събирането и съхраняването на ценни документи в периода до Освобождението (1878 г.), като част от общото движение за издирване на старини. Посочва се целта на изследването, а именно: „да се очертае приносът на българските музеи за опазването на документалното наследство до началото на организираното архивно дело в средата на ХХ в. и да се изясни същността на възникналия спор между утвърдилите се във времето музейни институции и новосъздадените държавни архиви – в контекста на проблема за централизацията в архивното дело у нас в периода до 1989 г.” (с. 6). Прави се библиографски преглед на специализираната литература във връзка с проучваната тема, като се изтъкват приносите на различни автори (историци, музеолози и архивисти). Обосновава се необходимостта от цялостно изследване по темата. Представя се структурата на монографичния труд. В неговата първата част, озаглавена „Приносът на музеите за опазване на документалното наследство на България до началото на организираното архивно дело”, се проследява дейността на българските музеи във връзка с издирването и съхраняването на ценни документи в периода от Освобождението до издаването на Указ № 515 за Държавен архивен фонд от 10.Х.1951 г., с който се поставя началото на мрежата от специализирани архивни учреждения. Специално внимание се отделя на въпроса за достъпа до съхраняваните в музеите архивни документи, с оглед осигуряването на необходимата изворова база на историческата наука. Различните обществено-икономически условия след съдбовния 9.ІХ.1944 г. и произтичащите от тях промени както в областта на музейното дело, така и на все още неорганизираното в национален мащаб архивно дело, са обективна предпоставка за отделното разглеждане на тази проблематика в рамките на два отделни параграфа. Специално внимание се отделя на новосъздадения Музей на революционното движение, на когото се възлага задачата да издири и събере всички документи свързани с революционните борби на Комунистическата партия, както и на проектите за архивен закон в частта им, отнасяща се до по-нататъшната съдба на музейните архивни сбирки. Направен е опит и за установяване на допуснатите в научната литература не малко фактологични разминавания. Втората част е със заглавие „Спорът между архиви и музеи за документите от състава на Държавния архивен фонд (1951–1989 г.)”. В нея се представя историята на продължилия десетилетия конфликт между музеи и архиви относно правото на музеите да издирват, събират и съхраняват архивни документи. Нормативно-методическата база на двете институции, която е в основата му, се разглежда в сравнителен план. Разграничават се два периода, произтичащи от промените в архивното законодателство. Преди приемането на Закона за Държавния архивен фонд през 1974 г. основното искане на Архивно управление, във връзка с осъществяването на заложения в Указ № 515 принцип на пълна централизация в архивното дело, е промяна в нормативната база на музеите. В множеството предложения до висшестоящи инстанции от това време се настоява за отнемане правото на музеите, както и на други неархивни институции, да издирват, събират и съхраняват документи, представляващи съставна част на Държавния архивен фонд. След приемането на Закона за Държавния архивен фонд и Правилника за неговото прилагане, с които по-ясно са определени полетата на събирателска дейност на архиви и музеи, акцент във взаимоотношенията между двете институции е декларирането на съхраняваните от музеите архивни документи и предаването на онези от тях, които представляват цял архивен фонд или част от фонд, в държавните или ведомствените исторически архиви. Всички оставащи архивни документи в музеите подлежат на регистриране в Централната фондова картотека на Главно управление на архивите. Тези законови изисквания са валидни, разбира се, и за другите неархивни учреждения. С тях се цели да бъде приведено в известност националното ни документално наследство, и особено намиращото се в музеите, тъй като е най-обемно. Дават се сведения за фактическото изпълнение на предвиденото от законодателя в тази област. В заключението се съдържат общи изводи и се правят някои предложения на основание действащия закон за Националния архивен фонд.
  Книга
 национално документално наследство, музеи, архиви, архивни сбирки


Хуманитарни науки
Хуманитарни науки История и археология

Humanities
Humanities History and Archeology

 Издадено
  12128
 Анка Игнатова

1. Бонева, В. Музейната мрежа в България. В.Търново: Фабер, 2014, с. 50, ISBN 978-619-00-0158-4 Иван Богданов. Архивология. Състав.: Петкова, Ст и Ив. Звънчаров. Предговор и научна редакция: проф. Стефка Петкова. София, Издателство на Нов Български университет., 2014, с. 57, ISBN 978-954-535-802-9 Петкова, Ст. За едно приносно изследване на политиката по отношение на достъпа до документите, съхранявани в архивите.// Известия на държавните архиви, София: Държавна агенция "Архиви", 2014, бр. 103–104 ( за 2012 г.), с. 429. ISBN: 0323-9780 Петкова, Ст. Иван Богданов и българската архивистика – В: Петкова, Ст. Архивистика. Избрано (1960-2015). София: Издателство „За буквите – о писменехь”, 2015, с. 272, ISBN 978-619-185-168-3.

Научният архив поддържа инициативата за отворен достъп OAI 2.0 с начален адрес: http://da.uni-vt.bg/oai2/