Съвременни параметри на индустриалните клъстери в България


Христова, Венета (2009) Съвременни параметри на индустриалните клъстери в България Велико Търново: Фабер, 2009, с. 251, ISBN 978-954-400-118-6.


 Формирането и началното функциониране на индустриалните клъстери в България протича в интересни времена – времена, когато предприятията трябва да се при¬спо-собяват към новите правила на работа в условията на икономика на знанието, комп¬ли-цирани от обстановка на рестриктивност, резултат от финансовата и иконо¬мическа криза. Всъщност през последните години в глобалната икономика протичат про¬цеси на промяна на бизнес модела, на взаимоотношенията, на начините на правене на бизнес, на начина на сътрудничество между отделните пазарни и непазарни субекти и т.н. Те насочват предприемачите към търсене на нови форми на бизнес дейности, към пре¬откриване възможностите на собствения им бизнес, а много от тях прозират, че част от тяхното бъдеще е в сдружения, които генерират синергия за участващите групи фир¬ми и организации в тях. На преден план излизат ползите от работата в клъстери, предприемачески мрежи и стратегически алианси. Българските предприемачи не изостават от световните тенденции в това отношение - за първи път в нашата страна се институционализира индустриален клъстер през 2004 г., а през следващите няколко години се формализират още няколко индуст¬риални, туристически и други такива сдружения. Към началото на 2009 г. броят на клъстерите вече е близо двадесет. След приемането на България за пълноправен член на ЕС през 2007 г. ня¬колко специализирани програми, насърчаващи иновациите и конкурентоспособ¬ността, поста¬вят акцент върху развитието на гроздовете от предприятия. Съществуването им и нема묬кия размер на предвидените безвъзмездни средства, са още едно доказателство колко важни са клъстерите за просперитета на всяка от страните от Европейското пространство. Дали тази концепция ще проработи в една новотрансформирана икономика, в която пред¬приемачите трудно работят заедно, а когато са конкуренти избягват съвместната дейност, тепърва ще научаваме. Същността на клъстерирането е в ефектите, генерирани от „сговорната дружина”. За да очакваме добри резултати в бъдеще, е необходимо да очертаем съвременните измерения на тези нови сдружения, на които ще възлагаме надежди да „повдигнат планината”. Това извежда на преден план целта на нас¬тоя¬щото изследване - да се проучат основни параметри на индустриалните клъстери в Бъл¬гария и същевременно да се изведат възможности за подобряване както на тези параметри, така и на работата на самите клъстери. В съответствие с нея като обект на проучване са индустриалните клъстери, а предметът е фокусиран върху очертаване на техните граници, характеристики, проблеми и перспективи за развитие. Основните задачи, което следва да се решат за постигане на целта, са:  изясняване същността, мястото и ролята на индустриалните клъстери в съвременната икономика;  анализиране и оценяване процесите по въвеждане на клъстерния модел в българската индустрия;  проучване на основни параметри на функциониращи индустриални клъстери;  извеждане и обосноваване на идеи, възможности, препоръки за подобряване работата на българските индустриални клъстери. За постигането на целта и решаването на основните задачи са разработени четири глави. В първа глава – „Индустриалните клъстери – същност и ключови тео¬ре¬тични моменти” са структурирани теоретични постановки на съвременното разбиране за индустриалните клъстери. Подчертана е ролята им за постигането на устойчива кон¬ку-рентна способност на предприятията. Изведени са особеностите на свързаните произ-водства, както и позитивните и негативни ефекти за предприятията, районите и нацио-нал¬ните икономики, следствие функционирането им. Във втора глава – „Национални и регионални измерения на клъстерния подход в българската индустрия” е направен опит за открояване на параметрите на българската политика по създаването и насър¬ча¬ва¬нето на клъстерни формирования. Посочени са и първите резултати от прилагането на новия подход, идващ да замени отрасловия с друг, основан на взаимната връзка и обо¬собеност на предприятията и институциите. Третата глава на монографията „Някои параметри на български индустриални клъстери - оценки” акцентира върху пара¬метри на функциониращи индустриални клъстери у нас, изследвани от автора през последните пет години. В нея се оценяват и анализират детайлно две от работещите такива структури с цел още по-подробно навлизане в спецификата за развитие в България. Последната глава „Възможности за подобряване работата на българските индуст¬риални клъстери” е структурирана в три направления: препоръки към дър¬жав-ната политика, възможности за подобряване функциите на организациите, подкрепящи индустриалните клъстери и някои идеи, насочени към самите клъстери. Настоящата монография не цели да запълни съществуващи празноти в изслед-ванията, посветени на индустриалните клъстери изобщо, а се концентрира върху скромна част от проблемите и възникващите въпроси в „българския казус”. Авторът не претендира за изчерпателност по разнородните и многопосочни аспекти на тези тепърва формиращи се сдружения у нас. Отчасти това е провокирано от следните причини: - етапът им на развитие в страната; - липсата на ярко открояващи се с дейността и резултатите си функциониращи такива структури; - твърде оскъдната информационна база данни по отношение съществуващи агломерации, потенциални формирования, както и данни за дейността на институционализираните индустриални гроздове; - известното разочарование на част от индустриалните предприемачи от не дотам успешния им опит за формиране на клъстери. Нужно е все пак да се отбележи, че на съвременния етап от развитието на процесите по утвърждаване на клъстерния подход в националното стопанство особено е належащо още по-задълбочено да се проучат такива аспекти от работата на българските индустриални клъстери като: въздействие на спечелени грантове върху тези структури, място, роля и ефекти на научните звена и изследователите в тях, варианти за заздравяване връзките между отделните групи участници, мониторингова дейност, проблеми и въпроси на управлението на гроздовете и др., които не са намерили заслуженото им място в настоящото изследване. Авторът се надява чрез препоръките, изведени в края на това проучване да се направи поредната от първите малки крачки за достойното позициониране на българските индустриални пред¬прие-мачи на глобалната икономическа сцена.
  Монография
 индустриални клъстери, параметри


Социални, стопански и правни науки Икономика

Social sciences, economic sciences and law Economics

 Издадено
  11399
 Венета Христова

Научният архив поддържа инициативата за отворен достъп OAI 2.0 с начален адрес: http://da.uni-vt.bg/oai2/