Фотографският наратив. – Проглас, 2016, том 25, (кн. 1), с. 144-158. Print ISSN 0861-7902. COBISS.BG-ID 1119668196


Иванова, Ралица (2016) Фотографският наратив. – Проглас, 2016, том 25, (кн. 1), с. 144-158. Print ISSN 0861-7902. COBISS.BG-ID 1119668196 Велико Търново: Проглас, кн. 1/2016


 Статията разглежда наративната функция на фотографията в контекста на схващането, че разказвателността е основен когнитивен потенциал на човешкото мислене, която може да се прояви не само в литературни произведения, а и в други медийни продукти. Проследяват се три конкретни възможности за това, кога и по какъв начин фотографията би могла да разгърне наративния си потенциал: 1) Серийни фотографии, представящи чрез поредица от изображения някакъв сюжет. Този наративен потенциал на фотографията се използва умело в популярния жанр ‘фотороман’, който се състои изцяло от различни по формат фотографски изображения. Текст почти липсва, само върху отделни фотографии са отпечатани кратки реплики или ръкописни бележки, с чиято помощ реципиентът би могъл да се опита да реконструира изобразените събития. Сюжетите са на пръв поглед семпли – фотосите обикновено изобразяват срещата на хора на някакво място и показват как между тях постепенно се зараждат близки отношения. Документират се общите им преживявания в определен период от време. Така фотографиите успяват не просто да пресъздадат последователния развой на събитията, а да вникнат в сложните междучовешки отношения и да изградят сюжет, носещ по-скоро белега на вътрешно преживяното отколкото на външната събитийност. 2) Монтаж на фотографски колажи в литературен текст. Полагането на фотографското изображение в (литературен) текст създава конкретни предпоставки за възникване на разказвателност. В този случай фотографиите се превръщат в интегративен елемент на литературната фикция с различна функция – илюстративно-допълваща или деструктивно-критична. Те биха могли да оборват и дестабилизират твърденията на повествователя или поета, или пък да ги допълват. Често играят ролята на забавящ действието момент, тъй като отклоняват погледа на читателя от текста, предоставяйки му възможност за размисъл. В този смисъл те притежават моделираща наративността функция, на която в значителна степен се дължи въздействието на творбата. Монтажът на фотографии в литературен текст освен това би могъл да отключи един своего рода самоанализ (aвто-референциалност), при който фотографският медиум експлицира собствената си същност, демонстрирайки приликите и разликите си с литературния текст. Подобен тип монтаж/колаж между фотографско изображение и текст е много характерен за творчеството на германския поет-авантгардист Ролф Дитер Бринкман – считан за един от предшествениците на постмодернизма в Европа. Статията се спира на примери от излязлата през 1975 г. и преиздадена през 2005 г. негова творба „Westwärts 1&2” („На запад 1&2”). 3) Имагинативност, състояща се в способността на фотографията да стимулира фантазиите на реципиента. Характерно свойство на всички картинни изображения е да подтикват възприемащия ги към изграждане на някаква история. В това отношение фотографията не прави изключение, тъй като тя фиксира само един мимолетен отрязък от някакво събитие и предполага неговата реконструкция. Разглеждащият я е наясно, че заснетият момент е част от действие, започнало преди фотографът да натисне бутона за снимане и продължаващо и след това. Тези специфики на фотографското изображение му дават възможност да активира имагинативния си потенциал и да се опита да реконструира на базата на запечатания върху фотоса фрагмент случилото се. Наративността в случая се поражда не от самия фотографски медиум, а е плод на фантазията на реципиента. Като примери, онагледяващи имагинативния потенциал на фотографското изображение, се привеждат превърналата се в икона на културната ни памет фотографска сесия „Безумието на войната. Войникът-дете Ханс-Георг Хенке” на американския фотограф Джон Флореа от 1945 г. и публикуваният през 2000 г. роман на Марсел Байер „Die Spione” („Шпионите”). И в двата случая индексикалните визуални свидетелства се заменят с наративна имагинация, като в първия случай става дума за напълно умишлена манипулация и подменена наративност на фотографското изображение от страна на изобразения с цел лично облагодетелстване, а при втория за изградени посредством словото фотографски изображения без реален еквивалент. Набелязват се и новите хоризонти за имагинативния потенциал на фотографията в процеса на нейната дигитализация от 90-те години на 20 век насам. Дигиталната фотография обединява в себе си репродукция и фантазия. С помощта на компютърен софтуеър (фотошоп) тя е в състояние не просто да отрази реалноста, а да създаде напълно нова реалност, наподобяваща първата, но не изцяло покриваща се с нея. По този начин тя съвместява характерната за художествените похвати на живописта субективност с обективността на аналоговата фотография. Това дава възможност на фотографа (или на заимстващия фотографски техники писател) за индивидуална намеса в изображението според неговите собствени представи – подобно на художника, застанал пред платното. Възможностите за дигитална обработка на изображението водят до абстрахиране от всякаква референциалност и до свободното разгръщане на творческата фантазия.
  Статия
 Фотографски наратив




 Издадено
  10858
 Ралица Иванова

Научният архив поддържа инициативата за отворен достъп OAI 2.0 с начален адрес: http://da.uni-vt.bg/oai2/