Спиридонов, В. Българските претенции за албанския трон по време на Първата световна война 1914-1918 г. – В: Европа между революции и реформи. Юбилеен сборник в чест на проф. дин Христо Глушков. Изследвания по случай 70 години от рождението му. Ред. В. Спиридонов. Велико Търново: Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий”, 2014, с. 191-206. ISBN 978-954-524-969-3 COBISS-BG.ID 1268453348


Спиридонов, Валентин (2014) Спиридонов, В. Българските претенции за албанския трон по време на Първата световна война 1914-1918 г. – В: Европа между революции и реформи. Юбилеен сборник в чест на проф. дин Христо Глушков. Изследвания по случай 70 години от рождението му. Ред. В. Спиридонов. Велико Търново: Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий”, 2014, с. 191-206. ISBN 978-954-524-969-3 COBISS-BG.ID 1268453348 В. Търново


 Проследява се малко известен в българската историография въпрос. Неутралитетът на България през първата година от световната война позволява на страната да възстанови военната си мощ, а географското ѝ разположение я превръща в извънредно стратегическа за хода на военните действия. Дипломатите на воюващите страни затрупват българското правителство и цар с примамливи оферти за териториално разширение, ако страната запази благосклонен неутралитет към държавите от Антантата или от Централните сили, или пък се включи във войната съответно на тяхна страна. По-приемливо е предложението на Централните сили, заради възможността да се присъедини цялата сръбска част от Македония и част от пограничните с Царството сръбски земи. Предимството на тази оферта се увеличава със слабата държавност в Албания и неуточнените ѝ граници. През предходните години българската държава си е извоювала авторитет сред голяма част от албанците, най-вече по линия на връзките на Вътрешната мокедоно-одринска революционна организация (ВМОРО) с албанското освободително движение, а също и като важен център за културното и просветно албанско израстване. През лятото на 1915 г., главно под влияние на сръбското нахлуване в Северна Албания, членове на българското правителство предлагат да се работи за сключване на персонална уния между Царство България и Княжество Албания. Шансовете за успех не изглеждали малки, а Фердинанд е наясно, че е дошъл момента за игра на дипломатически покер с голям залог: война е, Великите сили са скарани, в техен интерес е да спечелят България. Получил картбланш от царя Радославов предприема дипломатически сондажи в Берлин. Предполагало се, че там идеята ще срещне по-малка или никаква съпротива, отколкото в Австро-Унгария. Като основен аргумент за ползата на Германия от персоналната уния се изтъква факта, че по този начин ще се подтикне Фердинанд да присъедини България към Централните сили и да нападне Сърбия. Затова персоналната уния с Албания е включена като основна точка в първоначалния вариант на българския проект за договор с Централните сили. В Германия възразяват заради Гърция, на която са обещали Южна Албания при неутралитет, но не отхвърлят напълно възможността да се задоволят българските претенции при определени обстоятелства. По-остра е реакцията на Австро-Унгария срещу българските претенции за Албания. Началникът на Генералния щаб на действащата австро-унгарска армия генерал-полковник Конрад фон Хьотцендорф предупреждава правителството си, че една голяма България, опряна на три морета – Черно, Егейско и Адриатическо – ще възпрепятства виенските планове на Балканите и ще контролира пътя, свързващ Средна Европа и Ориента. Двойната монархия водела настоящата война, за да ликвидира Сърбия, а ще допусне до границите си една Велика България, т.е. австро-сръбският антагонизъм щял да се замени с австро-български, предвещава Хьотцендорф. В хода на преговорите се появява алтернатива на плана за персоналната уния на Фердинанд – Албания, начело с княз Кирил, да мине под протектората на България. В края на 1916 г. спорът за Албания между София и Виена заглъхва, официално са снети и българските претенции за персонална уния или за протекторат. Разногласията между съюзниците от Западните Балкани се пренасят в Северна Добруджа, където Германия оспорва българските искания за включването ѝ в държавните граници. За да предотврати разрив в отношенията между Берлин и София шефът на Генералния щаб на германската армия генерал Ерих Лудендорф предлага на 29 април 1917 г. княз Кирил да седне на румънския трон. Макар и изказано от най-висш офицер предложението не предизвиква никаква дискусия. По същото време Кирил има по-сериозни шансове да получи короната на новосъздадената полска държава.
  Статия
 принц Кирил, Фердинанд, България, Албания, Велики сили, Германия, Австро-Унгария, Първа световна война


Хуманитарни науки История и археология

Humanities History and Archeology

 Издадено
  10415
 Валентин Спиридонов

Научният архив поддържа инициативата за отворен достъп OAI 2.0 с начален адрес: http://da.uni-vt.bg/oai2/