Войната и мирът в кралските саги на Снуре Стюрлюсон.


Иванов, Ивелин (2014) Войната и мирът в кралските саги на Снуре Стюрлюсон. Велико Търново: УИ „Св.св. Кирил и Методий”, 2014, 290 с. ISBN 9789545249679


 Монографичното изследване е посветено на войната и мира в сагите от „Земният кръг” (‘Heimskringla’) – един от основните писмени извори за историята на Норвегия и Скандинавския регион за периода X-XIII в. Въпреки споровете около надеждността на сагите като извор на историческа информация, поради явния легендарен елемент, авторът Ивелин Иванов анализира текстовата информация, прилагайки сравнителния метод, като успява да открие елементи на обективност и подчертан историзъм. Според автора, този реалистичен, исторически пласт информация може да послужи за по-ясно разкриване на облика на войната и мира в средновековна Норвегия, Дания и Швеция. В заключение, авторът посочва няколко основни извода. На първо място, той посочва, че в изследваните саги могат да бъдат открити няколко типа войни: исторически и легендарни, вътрешни и външни, войни с ограничения, свързани с вземане и откупуване на пленници, както и тотални военни действия без ограничения. Всички те изграждат един пъстър, многолик образ на войната в сагите на Снуре Стюрлюсон, но според автора Ивелин Иванов най-точното определение за голяма част от предствавените военни действия е мобилна крайбрежна война. На следващо място, авторът формулира извода, че представените в сагите военни конфликти не се различават съществено по характер от тези в континентална феодална Европа в периода X-XIII в. Снуре Стюрлюсон описва стремеж към избягване на големи, решителни сражения, като преобладават бързите рейдове и изненадващите нападения. Всичко това дава основание за прокарване на паралели и сравнения с характера на войната в Западна Европа през разглеждания период. Друг съществен извод в резултат от анализа на сагите е подчертано важната роля на конунга (краля) в хода на военните действия. Според автора Ивелин Иванов, тази позиция е резултат както от писмената традиция, така и от аристократичния произход и позиции на Снуре Стюрлюсон. Ето защо, общата позиция на автора на кралските саги може да бъде определена като про-елитарна. На следващо място, авторът Ивелин Иванов представя изводи, свързани с жертвите и загубите в резултат от военните действия. Според автора, анализът на сагите не дава основание за определяне на войната в Скандинавския регион като по-разорителна или по-кръвопролитна в сравнение с военните действия във феодална Западна Европа. Ивелин Иванов подчертава, че примерите за т. нар. guerre mortelle са твърде малко и са по-скоро изключение от общата картина. В допълнение, въпреки множеството описания на военни действия и битки, сагите на Снуре Стюрлюсон свидетелстват за страх от смъртта, ограничен брой жертви и за лечение на ранените. В обобщение авторът посочва, че войната и мирът в сагите на Снуре Стюрлюсон са неделима част от процеса на изграждане на средновековното норвежко кралство. Summary This research work elaborates on war and peace in ‘Heimskringla’ – one of the most important written sources about the history of Norway and the Scandinavian area in the period 10th – 13th c. Despite the fact that the sagas have a lot in common with the legendary and the sacral, they also reflect real history. It is exactly the search for that objective, historical layer, representing war and peace in the period 10th – 13th c., that Ivelin Ivanov’s work aims at. The author is carrying out an historical research in the light of, and in comparison with, other written and archaeological sources of information. According to him, a critical analysis leads to the conclusion that there is a realistic or а reliable layer of information, which can be used as a source concerning warfare in that period, and which represents military activities, marches and battles mainly in Norway, Denmark and Sweden. In conclusion, the author outlines several types of wars: historical and legendary, external and internal, wars bound by limitations, taking prisoners and giving quarter, and bloody, destructive battles and skirmishes. They all represent the many-sided image of war in Snorri Sturlusson’s sagas, but the most accurate definition would undoubtedly be mobile offshore war. This definition reflects the specific, unique character of the studied war conflicts, if compared to warfare in West, and even Eastern Europe in the Middle Ages. Next, the author points out that the essence of the warfare described in the sagas does not differ much from the one of the war conflicts in medieval feudal Europe of the studied period. The sagas give evidence for a deliberate avoidance of big, decisive battles and for the predominance of fast raids, surprise attacks and the strife for greater spoils. In this respect a clear parallel can be drawn, and a number of common features found, with warfare in medieval mainland Europe. It emphasized on the fact that Snorri definitely brings to the foreground the role of the konung and the king, of their retinues and great warriors. Being a representative of the aristocracy, the author demonstrates a neglectful attitude towards the common bondes, including the morale and abilities of the volunteer corps, but many of the facts stated in ‘Heimskringla’ refute that suggestion. To sum up, the author’s stance can be described as pro-elite. The comparison between the types of warfare in the kings’ sagas and in mainland Europe in the described period also poses the problem about the number and percentage of casualties. Here the author concludes that the ‘Heimskringla’ sagas do not give us grounds for defining the warfare of that region as more cruel and devastating than the one on the continent. The reader rarely comes upon examples of the so called guerre mortelle in the studied sagas, and even if that be the case, it is the result of extraordinary circumstances. The Kings’ sagas also testify to a rational fear of death, to striving for the smallest possible number of casualties, and to the healing of the wounded. The overall impression is of the existence of permanent conflict, enmities, manslaughter, violence and brutality, but in fact this is not a trustworthy image of reality. That is why an unprejudiced and non-critical reader would remain with the impression that it was an exceptionally bloodthirsty and cruel reality. Finally, the author points out that the analysis of the studied sagas leads to the conclusion that war and peace played an important part in the build-up of medieval Norway. The ‘Heimskringla’ sagas testify to a direct link between the Viking raids and the amassing of wealth and power in the hands of the konungs and the kings. Many sagas also give evidence for the role the military pressure on the part of the Danish and the already forming Swedish kingdoms played in the establishment of a unified rule in Norway. The primary tool and the basic way for the realization of such consolidation was war, which is vividly depicted in Snorri Sturlusson’s ‘Sagas of the Kings of Norway’.
  Монография
 Снори Стурлусон, саги, война, мир, Snorri Sturluson, war, peace, Heimskringla




 Издадено
  10298
 Ивелин Иванов

Научният архив поддържа инициативата за отворен достъп OAI 2.0 с начален адрес: http://da.uni-vt.bg/oai2/